Понеделник вечер

Мразя ги...
Да това е края на работната ми седмица и началото на почивния ми вторник. Хех, винаги обирам странни погледи когато кажа "Понеделник, за теб начало на седмицата, а за мен края!" :Р
Супер гадно си е да си казваш "само да издържа до обяд и ще си отспя", да си се наливаш с всякакви събуждащи комбинации (като мляко от кафе машината с половин дозичка чисто нес... два пъти за смяна max), после да издържиш до 8 вечерта (по лични причини) и когато най-сетне усетиш, че времето си е изцяло твое и можеш да се отдадеш на заслужената почивка... всичко да ти е безинтересно... толкова да си уморен, че даже и да не можеш да заспиш преди 1-2 след полунощ.
На другия ден - изцяло почивен, в който можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да броиш минутките до работа... ами че то докато си наваксаш недоспиването, свършиш нещо у дома... половината ден минал и се чудиш, с кого да се видиш, къде, дали след работа другите ще имат свободно време и за теб... за финал на деня едно филмче и хоп - пак е сряда.
Каквото свършиш - свършиш, но до 4 без нещо, защото в 4 трябва да си на работното място и да се чудиш, кога мина почивката. Въобще почина ли си?
Май така се получи и предната седмица!
Остават ти няколко дни да планираш следващата почивка, през която да изчакаш другите да свършат работа за да се видите и да се чудиш що за нестандартен график е това.
И ето, пак мина полунощ. И пак съм като пребита и жадна за сън... дано поне сутринта, пак ме оставят сама да се събудя...

Самохвалка

Ехей, здравей, не съм се изгубила някъде по южното черноморие... де този късмет ;) тук съм си :) напоследък не ми остава време да се завъртя около компютъра. То работа, то кормуване... да, взех книжката и вече месец всяка свободна минутка Радо ме кара да го возя из града (и не само), "Кога иначе ще натрупаш нужния опит".
Едно от нещата, които вече умея добре е да въртя гуми. Не било трудно! Отначало питах "Това аз ли бях?!?", после "Пак ли бях аз?", вече съм на "Не бях аз!!!" хихихи...
Отначало, признавам, бях много зле, все пак месец не бях карала. Даже брат ми каза, че която кола подкарам и е нужен ремонт. Не бях аз виновна!!! за Бръмбафордчо (фиестата) бе виновенлошия пър на юг от Царево, а за кабриото - собственикът му (брат ми)... така и не се стигна до ремонт на жигулката на тати, независимо от това, че бях на импровизиран off-road (уааахааааааа...)
Най-шантаво ми беше през първите часове на самостоятелното ми шофиране. Когато си тръгнах от КАТ с "придобивката" ми беше странно усешането от дясно да няма комплект педали и всичко да зависи напълно само единствено от мен. След това забелязах, че шуменци си карат, ходят и напълно нехаят, че аз съм БЕЗ инструктор!!! Даже по-късно същия следобед след първото ми ПТП не се промени инстинката им за самосъхранение... но поне камъка, който ми се изпречи вече си взе поука и не ми се пречка :D
Същата вечер бяхме на гости и аз показвах "умения" към вкъщи. Мослех, че брат ми няма да ми даде колата си повече. Стискай палци довечера да ми звънне да го прибирам от рожден ден ;) Преди малко му прибрах колата след като той се закара... жалко, че нямаше с кого да се дърпам на връщане :( Или той е ръчкал нещо кабриото и е станало по-лесно за управление, или Радо е бил прав да не ми дава да се возя в колата му!!!
Това е то да нямаш и едно "почивно-шофьорско" денонощие :Р

Била съм блъснала дете и съм била избягала...

Днес тъкмо си отчитах касата и брат ми ми звънна. "Явно е наблизо и ще ми спести ходенето по топлото..." ама не. Били се обадили в къщи на домащния и се опитали да врътнат номер на баща ми по класическата схема, че съм блъснала дете, колко пари ще ни бутнете да "оправим" нещата. Да му се чудиш на баща ми колко бързо е съобразил, че в момента съм на работа, а също и че откак слязох запоследно от Пасата, не ми и минава през ъкъл да седна зад волана, камо ли да поискам от някой познат (както бил и станал "инцидента")... Помотал ги и направо "ме" пратил да искам гаранция от президента :D Да знаете, сега сигурно съм във Варненския затвор, изоставена от собствения ми баща. Пълна лудница!!! Поне е сигурен, че докато са го подпитвали те са казали и трите му имена, както и моите...
След като втори път в къщи не минава този номер за около година, също и при Радо за около два месеца два пъти са звъняли по същата причина, се чудя дали въобще някой има желание да прекрати тази трагикомедия!!!
ЯВНО НЕ!!!

Почнааа сееее...

Тези дни нещо не ми остава време за компютъра. Някак всичко е хем на бързи обороти, хем на забавен кадър...
Рожденния ми ден се получи много весело. Бях решила да помързелувам преди последната ми (за пореден път) нощна. До някъде успях. Мама даде идея да идем при тати на работата му и там да си спретнем празненство. Страхотно се получи. И от там като се почна...
От вторник (по изключение) бях пак дневна, до днес. От няколко часа съм вече отпуска, (даже и Сара разходих) така че имам няколко дни за подготовка за морето. Докато си поема дъх и сигурно вече ще сме там и ще се чудим за чий... зор са закрили отделението по хемодиализа в Царево... как да е... вече почти сме готови, само трябва да стегнем багажа :)))

Да не забравя да благодаря на хората, които се сетиха за мен без подсказки. Също на хората със скайп версия преди 4.0, както и на тези, обновили си скайпа поне преди двадесетина дена.

Ето и една зарибителна песничка с весел текст

Пред отпускарско

От утре се връщам временно за две седмици нощна смяна. Шефката явно бе решила да ми направи подарък за рожденния ден, като веднага след последната нощна да изляза отпуска,като на единствената която не е ползвала отпуск тази година, но реших да е малко по-късно.
Та, относно отпуската, се размечтахме с Радо за море...

Не, не че имаме възможност за дълга морска ваканция, но имаме три основни варианта:
Вариант 1: Криза майка... нема пари за моренце... е може би колкото да отскочим до Варна за ден и през останалото време да хайманосваме двамцата из Шумен. Знам, не е много приятен вариант, но е доста възможен :(
Вариант 2: Спираме кафенцата, лакомствата, сладоледите, вадим колелетата от прахта, за да пестим от гориво и си плащаме най-необходимите сметки и отиваме за една нощувка на море. Доста вероятен също...
Вариант 3: Вариант 2 + измолваме спонсориране от нашите и заминаване за още някоя нощувка на моренцето. Както се пееше в една песен "Само повтарям си дано..."
С последния вариант освен финансирането идват и допълнителни проблеми :(
Бяхме си обещали, че след първото ни ходене на море до Приморско, следващия път ще е на северното черноморие, по на близо. Днес надникнахме в bgmaps за разни места където не сме били заедно и... защо да ходим до Шабла на 170 км, като Китен е на 180 км?!?!? Тогава се зачудихме дали да не идем за 2 нощувки както преди... но кога да е това, хем аз да не съм на работа, хем и той да не отърве диализа... Предполага се, че е лесно да се намери къде по черноморието има центрове за нужната му процедура... ама не. Гугълчо ми предлага хотели, но не и нужното инфо :( ГАДНЯР!!! Докога ще ме игнорираш...
Днес, след като го включили към апарата, питал една от "съседите" си по апарат, която обича да пътува, а и доктора дочул и му казал, че "в Царево, май, имат диализа". Веднага ми писа по скайп (засега само тази употреба на телефона не са му забранили, или още не разбрали :) ) Това си е направо идеално... Но пък е само един вариант :( Явно без ползване на туропертор, няма да получим други оферти...Утре, като се видим, ще го мислим по-подробно :)

Взех го

Току що си взех и кормуването! УРААААА...
Радо позна, не знам как, но позна. Остава само да ми дойде датата за БЧК-то и... уф, и да си стегна колата. Горкото ми Фордче, ако знае какво следва, да са му здрави тенекиите :))))) На радовото знам, че са здрави ;)
Звъня насам натам и се чудя на кого още не съм се похвалила... Не ми се седи на едно място от вълнение! И листовките, и кормуването ги взех от веднъж.
Сега как ще издържа без да карам докато ми излезе книжката...

История с раци

Всичко започна в четвъртък, когато Радо се прибираше от свиждане в търговишката болница. Просто отдавна не бил ял раци и не издържал на изкушението да си купи малко от кръчмето, намиращо се на пътя Шумен-Търговище, точно до язовир Фисека.
-Яла ли си варени раци?
-Много отдавна, само веднъж на село, но никога в България. Защо?
-А искаш ли довечера, като свършиш работа, да си сварим?
-А раци?
-Купих малко. Искаш ли?
-Добре...
Колежката (оная русата ;)) от съседната каса се беше бъзикала нещо с един клиент и той и беше казал "Като намериш раци пак ще говорим." Затова и когато Радо дойде на работа с още шаващите раци за да ми ги покаже, и тя искаше да ги види. Признавам и че е роден талант да разсмива хората с някои изказвания. Всички се опитахме да я убедим, че дори и без бира в тенджерата, раците почервеняват... Вечерта бях доста уморена и оставихме сварените раци за друг път.

Вчера (в неделя) След като Радо се прибра от село не издържахме на изкушението да си вземем биричка и да си припомня забравения вкус. Нарочно минахме през денонощния, освен за да си вземем питието и за да покажем на същата колежка, че раците са почервенели. Едва тогава ни повярва!!! Янко (единия от охраната) гледаше атракцията и двата дни. Тъкмо щяхме да тръгваме, когато той спомена, че не е опитвал варен рак. Нямаше как да не му отделим един преди да тръгнем...
Изчоплихме бялото месце изпод червените опашки и щипки, поръсихме ги със солчица (и от на мама шарената сол сложихне за аромат) и се отдадохме на деликатеса...



Днес сутринта се похвалих на другия охранител, Сеид, колко вкусно беше.
-Тук носихте ли раци?
-Да. И сурови и варени ги носихме. Защо?
-А да сте оставяли на някого раци?
-Да, Янко искаше да опита и му ставихме един.
-Вие ли бяхте?!? Аз си помислих, че Ивчо ми е спретнал номер!!!
-Какъв номер?
-Бях споменал, че не ме е страх или гнус от всякакви гадини, змии, гущери, но не мога да пипам раци. Противни са ми!!! И Ивчо се избъзика, че някоя сутрин нарочно ще ми остави един покрай компютъра ми.
-Хахаха, и какво?
-Ами преди малко гледам една торбика и в нея нещо твърдо, гледам си на монитора докато бъркам да проверя какво е. Напипах някакви крачета и мустачки и погледнах... РАК... веднага го бутнах обратно в торбата и право в коша...
-Хахаха... язък за рака...
-Знаеш ли к'во кофти ми стана... и то точно на рожденния ми ден...
(след няколко часа, при смяната на охраната: )
-Здравейте.
-Здрасти.
-Снощи да си оставял нещо тук?
-Мисля, че не. Защо?
-А нещо да си забравял?
-Амии... Да, един варен рак! Да не си го изхвърлил?
-Разбира се!!!
-Жалко...

Така всички се посмяхме на злополучната среща от сутринта.
От Съдбата по-голям шегаджия няма.

Сега остава само с Радо да си намерим от къде и как да си хванем още раци и... да ни е вкусно ;)