27 април 2009

Неволи

Днес бе сравнително спокоен ден... с малки изключения:
Всичко започна добре. На работа нямаше много хора, нямаше и много стока за зареждане... тамън за мързелуване. Аха колежките от склада да си тръгнат и... два поредни токови удара!!!
-Касите работят ли?
-При мен е добре - и тихо добавих с присвито сърце - Дано и вкъщи компютъра е добре. :(((
И при колежката беше добре, но колегата (охраната) започна да се оплаква.
-Ех че съм карък. Все на мен ще се случи.
-Какво бе колега?
-Компютъра не тръгва, пак ще трябва да обикалям магазина като гламав. (В четвъртък монитора сдаде богу дух и на колегата му се изтъркаха подметките, докато докарат новия ;) )
-Изключи и включи кабелите в контакта - посъветвах го.
-Ааа, не бутам нищо. Има си хора за това. Да не после аз да съм виновен!!!
Викнаха човек от фирмата, която поддържа техниката и го зачакахме. Познай какво направи той? Дойде поогледа го, цък, не тръгна. Разкачи кабелите, скачи ги, цък и тръгна. Поогледа го и си тръгна. А на колегата на лицето такава усмивка... :D
Мина се време, забравихме за случката, но по едно време с колежката се спогледахме. Нещо става!!! За няма и половин час минаха няколко големи туби с вода, а не беще такава жега, а и клиентите не бяха много. Следващия клиент ни светна по въпроса, имало голяма авария и централно била спряна водата на града. Добре сме в ниската част на града, докато се прибера вкъщи още ще има по тръбите :) И така за час и нещо, докато дойдат нощната смяна, останаха 2-3 трилитровки и хората оглеждаха вече наредените стекове от по-малките бутилки. Като се прибрах наистина имаше достатъчно вода за да напълня за миене за сутринта. Нахраних мишитата и таман дасе отправя към стаята ми...
-Како, днес спира тока и на компютъра му стана нещо, не тръгва.
-Знам. И на работа имахме проблем с тока.
Бях почти сигурна, какво да правя. Ако не тръгнеше, тогава щяхме да го мислим.
Цък - не тръгна. Номера със захранващия кабел... цък... <<бррррРРРРР>>... и "трактора" потегли.
-Оправих го. - Брат ми се усмихна, а аз се оттеглих да потормозя въпросната машинка :)

24 април 2009

Беззаглавна

Христос Возкресе на всички, на които не съм честитила отминалия празник :)
Напоследък се случиха някои нещица... е не са много важни, но все пак да се похваля (или оплача - както го възприемеш ;) ).
Покрай празника беше нормално да нямам възможност да поглеждам какво си прави компютърчето ми, поне успях да се наспя както си трябва... или поне така си мислех докато не почнах дневните смени. Да, вече няма да съм през вечер на работа... ааа и днес ми се води единствения почивен ден :) Лошото е, че май няма да мога да ходя на упражнения :(
Установих, че закона за движението по пътищата е къде-къде по-интересен от да речем математическия анализ или линейната геометрия... да не споменавам вероятностите :( Поне в сряда напълно законно карах кола!!! Минах и през кръговото :Р Ако щеш вярвай, не блъснах никого... ако щеш де :)
Между другото мишките още са живички. Харизах им близо половин килограм корн флейкс, та да се сеща брат ми да ги храни от време на време. Е, от време на време и аз ги храня, щото иначе... бе живи са още ;)
Друго, друго...
Ох, стига съм се оплаквала (или хвалила), че май вече досадих ;)
Дано скоро пак имам възможност да се намърдам до компютъра за повечко време :)

04 април 2009

Две бели мишлета с червени очета и розови опашлета

Вчера разбрах, че днес ще има изложбата на всякакви животинки и се разбрах ме с Радо да отидем кум 12-1 натам. Към 12 и нещо почти се събудих докато тати си белотеше на компа, а мама нещо го заговори. Почти бях заспала отново, когато в стаята влезе брат ми да се похвали какво си е взел... Отворих очи и погледнах... БЕЛИ МИШКИ... ужас... "Не си ли вече голям за такива животинки?" Мама ме разби с това изказване :D сетих се, че ми се ходеше на илзожбата но и ми се спеше, само още половин час и ще стана... Събуди ме едно силно хъркане... Радо ми звънеше, тъкмо се беше събудил и ми обешаща, понеже и двамата сме се оспали, че утре ще отидем - в 17 часа едва ли има някой там :( добре. Ами сега да взема да потърся малко инфо как се гледат онея отвратителни бели мишки. Поне сега имам нет за разлика от преди три години, когато на Евгени му бяха подарили морско свинче. Само общи приказки!!! Отидо при брат мии веднага го отстрелях с няколко въпросса:
-Знаеш ли на колко са?
-Не.
-Дали и двете са мъжки?
-Не знам.
-След колко време ще имаме миша ферма?
-Не знам, но виж ги какви са сладурчета. Не пищят като Мишо и не миришат като него.
След като закусих, реших да ида да видя живи ли са гадинките. Едното се беше свило, а другото ръбаше коричка хляб. Наведох се и... ох, защо си оправих хремата - Не миришели. Да бе, да. Намерих малко царевичка и им дадох. Активното почна да я хрупка:

Точно в този момент изплуваха спомени, как една вечер се прибирам в къщи, влизам си в стаята и изведнъж нещо почва да пищи. Обиколих целия етаж, звукът беше най-силен в стаята ми. Отидох там и какво да видя: шарена топка козина с главичка и къси крачета, на брат ми му бяха подарили морско свинче!!! Веднага поисках да го маха, но той обеща да си го гледа, да си го храни и т.н. Кръстихме го Мишо, и след около месец вече брат ми почти не му обръщаше внимание. Вече беше моя Мишо и за нищо не го давах...
Да беше и сега да вземе морско свинче. Поне знам как да се грижа за него. Пък и да не знаех... Толкова много има в Интернет за морските свинчета - цели романи, а за белите мишки - почти нищо :(
Но как да е, познайте скоро кой ще се чуди как да се отърве от мишлетата, както и кой ще се грижи за тях...