Ледени спомени

Дали така почва пролетната умора или е от нарастването на ЕГН-то, не знам, но сякаш дните си минават и се сливат в един в друг и само датата се сменя. Макар, че има моменти които се запомнят, като невероятния студ тези дни и липсата на клиенти на работа. С липсата на клиенти лесно се справям, нали не си взимат касовите бележки и все си намирам занимавка. Ето, миналия петък си измислих модел на оригами от 3 касови бележки:

Не знам ти на какво го оприличаваш, но на една колежка и заприлича на жираф(може би защото отначало "тялото" беше от по-късичка бележка), а на баща ми - на скорпион. За мен си е дакела Шаро ;)
После, след две мразовити първи смени, Радо реши да ме заведе да видя украсата на Кьошковете. По-точно тези на фонтана и при мечката. Забравих за студа и щрак... щрак...


Красота :)))
А в най-леденя ден се разходих с Радо и Пламен до тяхното село за да видя Чочко колко е надебелял.

Ето колко се радваше, когато го пуснаха да се разходи наоколо:

Толкова е напълнял, че като бяха и грухти!!! Не случайно като кутре му викахме Шошо или Шоши Чочи, добре че Коледа мина :D
Бррр.... от толкова студ вече ми се иска пролетта по-скоро да дойде ;)

Две бели мишлета с червени очета и розови опашлета

Вчера разбрах, че днес ще има изложбата на всякакви животинки и се разбрах ме с Радо да отидем кум 12-1 натам. Към 12 и нещо почти се събудих докато тати си белотеше на компа, а мама нещо го заговори. Почти бях заспала отново, когато в стаята влезе брат ми да се похвали какво си е взел... Отворих очи и погледнах... БЕЛИ МИШКИ... ужас... "Не си ли вече голям за такива животинки?" Мама ме разби с това изказване :D сетих се, че ми се ходеше на илзожбата но и ми се спеше, само още половин час и ще стана... Събуди ме едно силно хъркане... Радо ми звънеше, тъкмо се беше събудил и ми обешаща, понеже и двамата сме се оспали, че утре ще отидем - в 17 часа едва ли има някой там :( добре. Ами сега да взема да потърся малко инфо как се гледат онея отвратителни бели мишки. Поне сега имам нет за разлика от преди три години, когато на Евгени му бяха подарили морско свинче. Само общи приказки!!! Отидо при брат мии веднага го отстрелях с няколко въпросса:
-Знаеш ли на колко са?
-Не.
-Дали и двете са мъжки?
-Не знам.
-След колко време ще имаме миша ферма?
-Не знам, но виж ги какви са сладурчета. Не пищят като Мишо и не миришат като него.
След като закусих, реших да ида да видя живи ли са гадинките. Едното се беше свило, а другото ръбаше коричка хляб. Наведох се и... ох, защо си оправих хремата - Не миришели. Да бе, да. Намерих малко царевичка и им дадох. Активното почна да я хрупка:

Точно в този момент изплуваха спомени, как една вечер се прибирам в къщи, влизам си в стаята и изведнъж нещо почва да пищи. Обиколих целия етаж, звукът беше най-силен в стаята ми. Отидох там и какво да видя: шарена топка козина с главичка и къси крачета, на брат ми му бяха подарили морско свинче!!! Веднага поисках да го маха, но той обеща да си го гледа, да си го храни и т.н. Кръстихме го Мишо, и след около месец вече брат ми почти не му обръщаше внимание. Вече беше моя Мишо и за нищо не го давах...
Да беше и сега да вземе морско свинче. Поне знам как да се грижа за него. Пък и да не знаех... Толкова много има в Интернет за морските свинчета - цели романи, а за белите мишки - почти нищо :(
Но как да е, познайте скоро кой ще се чуди как да се отърве от мишлетата, както и кой ще се грижи за тях...

Празничната украса на Шумен

Телефона ми изпищя на умряло и го включих да се зарежда. Да, пак през USB кабела. Поразрових се в него и си свалих снимките, които направих в една от свободните ми вечери миналия месец.

С приятеля ми се чудехме какво да правим нея вечер. Не беше студена, а и не ни се гледаше филм и какво, какво... хайде на разходка. Отправихме се към гарата, а от там по булевард "Мадара" към кръговото да се порадваме първо на "ангелските крила"(така ми изглеждат, виж по-надолу). После тръгнахме по  пешеходната алея и стигнахме до театъра. Срещу него беше се "паркирала" шейната на Дядо Коледа с еленчетата и... "Хайде да ги снимаме!".

До тях беше и Коледната елха на града:

Отзад се виждаше и елхата пред Общината. Гербът на града светеше доста ефектно, но не стана хубава снимка:

Решихме да се прибираме, но и да снимаме цялата украса по централните улици. Нямаше как да не обединя всичко до сега в едно:

Ето как бяха украсени дърветата между площад "Кристал" и хотел Мадара:

Това е гледката след Кристал, в посока кръговото (за съжаление и ефекта на светещата мрежа от лампички не се е запечатал):

Ето как изглеждаше и самото кръгово:

То беше и обединяващата точка на украсата по централните улици. Лъчът към пазара:

Осветлителните стълбове по улицата за квартал Тракия (само до жп надлеза) и по булевард "Славянски"(към хотел Мадара) бяха окичени с такива звездички:

Това са "ангелските крила", за които споменах по-нагоре и моя "ангел" под тях:

За финал украсата по последния изход на кръговото в посока "Сити Център":

ПП: Извинявам се за ниското качество на снимките, но все пак са правени с телефон.