История с раци

Всичко започна в четвъртък, когато Радо се прибираше от свиждане в търговишката болница. Просто отдавна не бил ял раци и не издържал на изкушението да си купи малко от кръчмето, намиращо се на пътя Шумен-Търговище, точно до язовир Фисека.
-Яла ли си варени раци?
-Много отдавна, само веднъж на село, но никога в България. Защо?
-А искаш ли довечера, като свършиш работа, да си сварим?
-А раци?
-Купих малко. Искаш ли?
-Добре...
Колежката (оная русата ;)) от съседната каса се беше бъзикала нещо с един клиент и той и беше казал "Като намериш раци пак ще говорим." Затова и когато Радо дойде на работа с още шаващите раци за да ми ги покаже, и тя искаше да ги види. Признавам и че е роден талант да разсмива хората с някои изказвания. Всички се опитахме да я убедим, че дори и без бира в тенджерата, раците почервеняват... Вечерта бях доста уморена и оставихме сварените раци за друг път.

Вчера (в неделя) След като Радо се прибра от село не издържахме на изкушението да си вземем биричка и да си припомня забравения вкус. Нарочно минахме през денонощния, освен за да си вземем питието и за да покажем на същата колежка, че раците са почервенели. Едва тогава ни повярва!!! Янко (единия от охраната) гледаше атракцията и двата дни. Тъкмо щяхме да тръгваме, когато той спомена, че не е опитвал варен рак. Нямаше как да не му отделим един преди да тръгнем...
Изчоплихме бялото месце изпод червените опашки и щипки, поръсихме ги със солчица (и от на мама шарената сол сложихне за аромат) и се отдадохме на деликатеса...



Днес сутринта се похвалих на другия охранител, Сеид, колко вкусно беше.
-Тук носихте ли раци?
-Да. И сурови и варени ги носихме. Защо?
-А да сте оставяли на някого раци?
-Да, Янко искаше да опита и му ставихме един.
-Вие ли бяхте?!? Аз си помислих, че Ивчо ми е спретнал номер!!!
-Какъв номер?
-Бях споменал, че не ме е страх или гнус от всякакви гадини, змии, гущери, но не мога да пипам раци. Противни са ми!!! И Ивчо се избъзика, че някоя сутрин нарочно ще ми остави един покрай компютъра ми.
-Хахаха, и какво?
-Ами преди малко гледам една торбика и в нея нещо твърдо, гледам си на монитора докато бъркам да проверя какво е. Напипах някакви крачета и мустачки и погледнах... РАК... веднага го бутнах обратно в торбата и право в коша...
-Хахаха... язък за рака...
-Знаеш ли к'во кофти ми стана... и то точно на рожденния ми ден...
(след няколко часа, при смяната на охраната: )
-Здравейте.
-Здрасти.
-Снощи да си оставял нещо тук?
-Мисля, че не. Защо?
-А нещо да си забравял?
-Амии... Да, един варен рак! Да не си го изхвърлил?
-Разбира се!!!
-Жалко...

Така всички се посмяхме на злополучната среща от сутринта.
От Съдбата по-голям шегаджия няма.

Сега остава само с Радо да си намерим от къде и как да си хванем още раци и... да ни е вкусно ;)