Самохвалка

Ехей, здравей, не съм се изгубила някъде по южното черноморие... де този късмет ;) тук съм си :) напоследък не ми остава време да се завъртя около компютъра. То работа, то кормуване... да, взех книжката и вече месец всяка свободна минутка Радо ме кара да го возя из града (и не само), "Кога иначе ще натрупаш нужния опит".
Едно от нещата, които вече умея добре е да въртя гуми. Не било трудно! Отначало питах "Това аз ли бях?!?", после "Пак ли бях аз?", вече съм на "Не бях аз!!!" хихихи...
Отначало, признавам, бях много зле, все пак месец не бях карала. Даже брат ми каза, че която кола подкарам и е нужен ремонт. Не бях аз виновна!!! за Бръмбафордчо (фиестата) бе виновенлошия пър на юг от Царево, а за кабриото - собственикът му (брат ми)... така и не се стигна до ремонт на жигулката на тати, независимо от това, че бях на импровизиран off-road (уааахааааааа...)
Най-шантаво ми беше през първите часове на самостоятелното ми шофиране. Когато си тръгнах от КАТ с "придобивката" ми беше странно усешането от дясно да няма комплект педали и всичко да зависи напълно само единствено от мен. След това забелязах, че шуменци си карат, ходят и напълно нехаят, че аз съм БЕЗ инструктор!!! Даже по-късно същия следобед след първото ми ПТП не се промени инстинката им за самосъхранение... но поне камъка, който ми се изпречи вече си взе поука и не ми се пречка :D
Същата вечер бяхме на гости и аз показвах "умения" към вкъщи. Мослех, че брат ми няма да ми даде колата си повече. Стискай палци довечера да ми звънне да го прибирам от рожден ден ;) Преди малко му прибрах колата след като той се закара... жалко, че нямаше с кого да се дърпам на връщане :( Или той е ръчкал нещо кабриото и е станало по-лесно за управление, или Радо е бил прав да не ми дава да се возя в колата му!!!
Това е то да нямаш и едно "почивно-шофьорско" денонощие :Р