Тихо се сииипе първия сняг

Урааа!!! Най- сетне заваля!!!
Детето в мен тържествува... жалко че трябва да тръгвам за работа, но все пак ;)
Ъм, такова, аз тръгвам, че пак ще ми се карат, че закъснявам... ;)

Ооооох, довечера май пак ще има бой със снежни топки!!!
Йохоооу!!

Забравено блаженство

След като преди няколко седмици ти се оплаках, нещо се промени...

Следващия понеделник каро изпращях Радо към болницата с него гледахме сеир в гаража... блондинка решава кръстословица... е не беше естествена блондинка, но поне кръстословицата бе от понеделничната ШЗ, но пак си беше сеир да и подсказваш със синоними, букви и т.н. докато не се сети за думата. След като изпратих Радо заедно с нея дорешихме. после тя от къде набара кауфландкото вестниче и превключихме канала на "Блондинка решава судоку", само от време на време и подсказвах след като и тя не схвана моя метод за решаване на подобни ребуси... явно моите ми мухи само на мен ми влияят... ползотворно. Реши си судокото и реши да ми докаже, че може и трудното судоку да реши. Е, тук вече не ми се решаваше толкова, пък и ми стана хладно и не и подсказвах толкова много. Като брат ми приключи с заниманието си в гаража решиха да излизат... каква изненада, той ме взе със себе си. Отидохме да играем дартс. Тази игра не съм я играла доста време, може би повече от десет години. Нищо чудно де, преди едва улучвах дартса :D но този път ги разбих всички... дори и брат ми беше на поне 150 точки от мен. Закани се повече да не ме взима със себе си :( но омекна след като ме би на хокей...

Тези дни си намислих днес да си опека от любимия ми кекс. Явно от доста време не съм го пекла след като помнех само че е с 6 яйца. Почнах да го бъркам и за всяка съставка надничах в рецептата... ужас... След всяко спиране на миксера забелязах и още разлики.! Вече не бърках в сместа до пълно потапяне на показалеца, ами с лъжичка. Също така не ми се налагаше да гоня брат ми от кухнята за да опазя сместа за печене просто защото той е на работа... Тук е много важно да отбележа, че съм се сдобила с малко повече самоконтрол, а именно че преди по-голяма част от забърканото не оцеляваше до печене. А сега... от колко ли време не съм си правила тоя кекс :( тъкмо си мисля, че вкуса е както трябва и ще се опече прекрасно лакомство... когато баща ми почна "дай да добавим това или онова"... Отстъпих само за орехите :) а след това пак всичко си беше както го помня: извадих бъркалките една по една и щателно ги облизах, като едно време когато се карахме с брат ми кой коя бъркалка да оближе. Не че имаше значение, но трябваше да има за какво да се сдърпаме :)
След като сместа беше във формичката във фурната пристъпих към най-сладкото: взимам съдинката от сместа, намествам се удобно, запретвам ръкави и... ммммм... истинско блаженство..
След това вече се мият всички оцапани съдинки,бъркалки и чаши и се чака крайния резултат :) по вкуса мисля, че ще стане перфектен.
Отивам да проверя, до скоро :)

ПП: Честит празник на всички, които чувстват, че имат празник днес :)

Понеделник вечер

Мразя ги...
Да това е края на работната ми седмица и началото на почивния ми вторник. Хех, винаги обирам странни погледи когато кажа "Понеделник, за теб начало на седмицата, а за мен края!" :Р
Супер гадно си е да си казваш "само да издържа до обяд и ще си отспя", да си се наливаш с всякакви събуждащи комбинации (като мляко от кафе машината с половин дозичка чисто нес... два пъти за смяна max), после да издържиш до 8 вечерта (по лични причини) и когато най-сетне усетиш, че времето си е изцяло твое и можеш да се отдадеш на заслужената почивка... всичко да ти е безинтересно... толкова да си уморен, че даже и да не можеш да заспиш преди 1-2 след полунощ.
На другия ден - изцяло почивен, в който можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да броиш минутките до работа... ами че то докато си наваксаш недоспиването, свършиш нещо у дома... половината ден минал и се чудиш, с кого да се видиш, къде, дали след работа другите ще имат свободно време и за теб... за финал на деня едно филмче и хоп - пак е сряда.
Каквото свършиш - свършиш, но до 4 без нещо, защото в 4 трябва да си на работното място и да се чудиш, кога мина почивката. Въобще почина ли си?
Май така се получи и предната седмица!
Остават ти няколко дни да планираш следващата почивка, през която да изчакаш другите да свършат работа за да се видите и да се чудиш що за нестандартен график е това.
И ето, пак мина полунощ. И пак съм като пребита и жадна за сън... дано поне сутринта, пак ме оставят сама да се събудя...

Самохвалка

Ехей, здравей, не съм се изгубила някъде по южното черноморие... де този късмет ;) тук съм си :) напоследък не ми остава време да се завъртя около компютъра. То работа, то кормуване... да, взех книжката и вече месец всяка свободна минутка Радо ме кара да го возя из града (и не само), "Кога иначе ще натрупаш нужния опит".
Едно от нещата, които вече умея добре е да въртя гуми. Не било трудно! Отначало питах "Това аз ли бях?!?", после "Пак ли бях аз?", вече съм на "Не бях аз!!!" хихихи...
Отначало, признавам, бях много зле, все пак месец не бях карала. Даже брат ми каза, че която кола подкарам и е нужен ремонт. Не бях аз виновна!!! за Бръмбафордчо (фиестата) бе виновенлошия пър на юг от Царево, а за кабриото - собственикът му (брат ми)... така и не се стигна до ремонт на жигулката на тати, независимо от това, че бях на импровизиран off-road (уааахааааааа...)
Най-шантаво ми беше през първите часове на самостоятелното ми шофиране. Когато си тръгнах от КАТ с "придобивката" ми беше странно усешането от дясно да няма комплект педали и всичко да зависи напълно само единствено от мен. След това забелязах, че шуменци си карат, ходят и напълно нехаят, че аз съм БЕЗ инструктор!!! Даже по-късно същия следобед след първото ми ПТП не се промени инстинката им за самосъхранение... но поне камъка, който ми се изпречи вече си взе поука и не ми се пречка :D
Същата вечер бяхме на гости и аз показвах "умения" към вкъщи. Мослех, че брат ми няма да ми даде колата си повече. Стискай палци довечера да ми звънне да го прибирам от рожден ден ;) Преди малко му прибрах колата след като той се закара... жалко, че нямаше с кого да се дърпам на връщане :( Или той е ръчкал нещо кабриото и е станало по-лесно за управление, или Радо е бил прав да не ми дава да се возя в колата му!!!
Това е то да нямаш и едно "почивно-шофьорско" денонощие :Р

Била съм блъснала дете и съм била избягала...

Днес тъкмо си отчитах касата и брат ми ми звънна. "Явно е наблизо и ще ми спести ходенето по топлото..." ама не. Били се обадили в къщи на домащния и се опитали да врътнат номер на баща ми по класическата схема, че съм блъснала дете, колко пари ще ни бутнете да "оправим" нещата. Да му се чудиш на баща ми колко бързо е съобразил, че в момента съм на работа, а също и че откак слязох запоследно от Пасата, не ми и минава през ъкъл да седна зад волана, камо ли да поискам от някой познат (както бил и станал "инцидента")... Помотал ги и направо "ме" пратил да искам гаранция от президента :D Да знаете, сега сигурно съм във Варненския затвор, изоставена от собствения ми баща. Пълна лудница!!! Поне е сигурен, че докато са го подпитвали те са казали и трите му имена, както и моите...
След като втори път в къщи не минава този номер за около година, също и при Радо за около два месеца два пъти са звъняли по същата причина, се чудя дали въобще някой има желание да прекрати тази трагикомедия!!!
ЯВНО НЕ!!!

Почнааа сееее...

Тези дни нещо не ми остава време за компютъра. Някак всичко е хем на бързи обороти, хем на забавен кадър...
Рожденния ми ден се получи много весело. Бях решила да помързелувам преди последната ми (за пореден път) нощна. До някъде успях. Мама даде идея да идем при тати на работата му и там да си спретнем празненство. Страхотно се получи. И от там като се почна...
От вторник (по изключение) бях пак дневна, до днес. От няколко часа съм вече отпуска, (даже и Сара разходих) така че имам няколко дни за подготовка за морето. Докато си поема дъх и сигурно вече ще сме там и ще се чудим за чий... зор са закрили отделението по хемодиализа в Царево... как да е... вече почти сме готови, само трябва да стегнем багажа :)))

Да не забравя да благодаря на хората, които се сетиха за мен без подсказки. Също на хората със скайп версия преди 4.0, както и на тези, обновили си скайпа поне преди двадесетина дена.

Ето и една зарибителна песничка с весел текст

Пред отпускарско

От утре се връщам временно за две седмици нощна смяна. Шефката явно бе решила да ми направи подарък за рожденния ден, като веднага след последната нощна да изляза отпуска,като на единствената която не е ползвала отпуск тази година, но реших да е малко по-късно.
Та, относно отпуската, се размечтахме с Радо за море...

Не, не че имаме възможност за дълга морска ваканция, но имаме три основни варианта:
Вариант 1: Криза майка... нема пари за моренце... е може би колкото да отскочим до Варна за ден и през останалото време да хайманосваме двамцата из Шумен. Знам, не е много приятен вариант, но е доста възможен :(
Вариант 2: Спираме кафенцата, лакомствата, сладоледите, вадим колелетата от прахта, за да пестим от гориво и си плащаме най-необходимите сметки и отиваме за една нощувка на море. Доста вероятен също...
Вариант 3: Вариант 2 + измолваме спонсориране от нашите и заминаване за още някоя нощувка на моренцето. Както се пееше в една песен "Само повтарям си дано..."
С последния вариант освен финансирането идват и допълнителни проблеми :(
Бяхме си обещали, че след първото ни ходене на море до Приморско, следващия път ще е на северното черноморие, по на близо. Днес надникнахме в bgmaps за разни места където не сме били заедно и... защо да ходим до Шабла на 170 км, като Китен е на 180 км?!?!? Тогава се зачудихме дали да не идем за 2 нощувки както преди... но кога да е това, хем аз да не съм на работа, хем и той да не отърве диализа... Предполага се, че е лесно да се намери къде по черноморието има центрове за нужната му процедура... ама не. Гугълчо ми предлага хотели, но не и нужното инфо :( ГАДНЯР!!! Докога ще ме игнорираш...
Днес, след като го включили към апарата, питал една от "съседите" си по апарат, която обича да пътува, а и доктора дочул и му казал, че "в Царево, май, имат диализа". Веднага ми писа по скайп (засега само тази употреба на телефона не са му забранили, или още не разбрали :) ) Това си е направо идеално... Но пък е само един вариант :( Явно без ползване на туропертор, няма да получим други оферти...Утре, като се видим, ще го мислим по-подробно :)

Взех го

Току що си взех и кормуването! УРААААА...
Радо позна, не знам как, но позна. Остава само да ми дойде датата за БЧК-то и... уф, и да си стегна колата. Горкото ми Фордче, ако знае какво следва, да са му здрави тенекиите :))))) На радовото знам, че са здрави ;)
Звъня насам натам и се чудя на кого още не съм се похвалила... Не ми се седи на едно място от вълнение! И листовките, и кормуването ги взех от веднъж.
Сега как ще издържа без да карам докато ми излезе книжката...

История с раци

Всичко започна в четвъртък, когато Радо се прибираше от свиждане в търговишката болница. Просто отдавна не бил ял раци и не издържал на изкушението да си купи малко от кръчмето, намиращо се на пътя Шумен-Търговище, точно до язовир Фисека.
-Яла ли си варени раци?
-Много отдавна, само веднъж на село, но никога в България. Защо?
-А искаш ли довечера, като свършиш работа, да си сварим?
-А раци?
-Купих малко. Искаш ли?
-Добре...
Колежката (оная русата ;)) от съседната каса се беше бъзикала нещо с един клиент и той и беше казал "Като намериш раци пак ще говорим." Затова и когато Радо дойде на работа с още шаващите раци за да ми ги покаже, и тя искаше да ги види. Признавам и че е роден талант да разсмива хората с някои изказвания. Всички се опитахме да я убедим, че дори и без бира в тенджерата, раците почервеняват... Вечерта бях доста уморена и оставихме сварените раци за друг път.

Вчера (в неделя) След като Радо се прибра от село не издържахме на изкушението да си вземем биричка и да си припомня забравения вкус. Нарочно минахме през денонощния, освен за да си вземем питието и за да покажем на същата колежка, че раците са почервенели. Едва тогава ни повярва!!! Янко (единия от охраната) гледаше атракцията и двата дни. Тъкмо щяхме да тръгваме, когато той спомена, че не е опитвал варен рак. Нямаше как да не му отделим един преди да тръгнем...
Изчоплихме бялото месце изпод червените опашки и щипки, поръсихме ги със солчица (и от на мама шарената сол сложихне за аромат) и се отдадохме на деликатеса...



Днес сутринта се похвалих на другия охранител, Сеид, колко вкусно беше.
-Тук носихте ли раци?
-Да. И сурови и варени ги носихме. Защо?
-А да сте оставяли на някого раци?
-Да, Янко искаше да опита и му ставихме един.
-Вие ли бяхте?!? Аз си помислих, че Ивчо ми е спретнал номер!!!
-Какъв номер?
-Бях споменал, че не ме е страх или гнус от всякакви гадини, змии, гущери, но не мога да пипам раци. Противни са ми!!! И Ивчо се избъзика, че някоя сутрин нарочно ще ми остави един покрай компютъра ми.
-Хахаха, и какво?
-Ами преди малко гледам една торбика и в нея нещо твърдо, гледам си на монитора докато бъркам да проверя какво е. Напипах някакви крачета и мустачки и погледнах... РАК... веднага го бутнах обратно в торбата и право в коша...
-Хахаха... язък за рака...
-Знаеш ли к'во кофти ми стана... и то точно на рожденния ми ден...
(след няколко часа, при смяната на охраната: )
-Здравейте.
-Здрасти.
-Снощи да си оставял нещо тук?
-Мисля, че не. Защо?
-А нещо да си забравял?
-Амии... Да, един варен рак! Да не си го изхвърлил?
-Разбира се!!!
-Жалко...

Така всички се посмяхме на злополучната среща от сутринта.
От Съдбата по-голям шегаджия няма.

Сега остава само с Радо да си намерим от къде и как да си хванем още раци и... да ни е вкусно ;)

Беззаглавна

След като цял ден отвсякъде ми напомняха, че Краля е мъртъв (но никой не каза "Да живее Краля"...) реших да внеса малко весело настроение като ви копна това:

[.:.:.] мухопуск: та ти кога каза че ще наминеш през работа?
[.:.:.] мухопуск: или искаш да е някъде където ще се познаем
[.:.:.] Вал: хахахах
[.:.:.] Вал: ами аз външно не съм се променила много
[.:.:.] мухопуск: даааа
[.:.:.] мухопуск: ...
[.:.:.] Вал: там наблизо имали хубава кръчма
[.:.:.] мухопуск: ...
[.:.:.] мухопуск: има кръчми
[.:.:.] Вал: ...
[.:.:.] мухопуск: ама не знам дали са "хубави"
[.:.:.] мухопуск: имат бира
[.:.:.] мухопуск: имат мезета
[.:.:.] мухопуск: това хубави ли са?
[.:.:.] Вал: ледена
[.:.:.] Вал: защо няма емотикон (лигопотек)
[.:.:.] мухопуск: какво
[.:.:.] мухопуск: хаххахаха
[.:.:.] мухопуск: разбрах тееее
[.:.:.] Вал: хахаха
[.:.:.] мухопуск: (лигопотек)
[.:.:.] мухопуск: баси тея втори смени ме сдухват...
[.:.:.] мухопуск: ...
[.:.:.] Вал: нали ме разбра ако го напиша цялото
[.:.:.] Вал: ...
[.:.:.] мухопуск: мухопуск си бърше лигите само от мисълта за това за което си мисли Вал
[.:.:.] Вал: хахахха
[.:.:.] мухопуск: нещо такова?
[.:.:.] Вал: същото
[.:.:.] Вал: аз пих,но искам още
[.:.:.] мухопуск: знаааачииии...
[.:.:.] мухопуск: брб
[.:.:.] Вал: ок
[.:.:.] мухопуск: знааачииии....
[.:.:.] мухопуск: си мииислиииш зааааа...
[.:.:.] мухопуск: нещо което като му махнеш онова от което се правят ... пръстени казва "пук" и после се поти повече от теб (щото се сеща какво следва)
[.:.:.] Вал: хахахаха
[.:.:.] Вал: точно
[.:.:.] мухопуск: и за нещо което пряви "цър-цър-цър" щото и то се сеща какво следва?
[.:.:.] Вал: мейд ин шумен
[.:.:.] Вал: стига де предстаям си
[.:.:.] мухопуск: ооох...
[.:.:.] Вал: хахаха
[.:.:.] мухопуск: нещото където горните две биха се срещнали взе да се възмущава заради развинтеното ми въображение...
[.:.:.] мухопуск: или по-точно от реалистичната картина в главата ми...
[.:.:.] Вал:
[.:.:.] мухопуск: (лигопреглъщ)
[.:.:.] Вал:
[.:.:.] Вал: (лигобърс)
[.:.:.] мухопуск: (y)
[.:.:.] Вал: стига толкова ще пия една студена вода
[.:.:.] мухопуск: ех някой ден...
[.:.:.] мухопуск: сега наистина само студена водичка

Не мляскай!!! Не е прилично

Шантава хроника

Онзи ден (хм... във вторник де) един шофьор бе решил да премахне една бъдеща заплаха, застрашаваща близкото бъдеще на доста други хора, предимно шуменци, като се опита да прегази една бъдеща "жена-шофьор". За мой късмет, Радо успешно опази от наближаващата опасност колата си... и мен, като се качи на отсрещния тротоар и по този начин десните калник и врата на Фиестичката си запазиха формата... и моята е непроменена. В последствие се чудех, дали като се кача пак на Пасата, ще помня как да шофирам. Въпреки въпросната случка, днес (вчера де) може да се каже, че ми беше едно от най-приятните кормувания (като изключим бурния вятър де... и камиона с каменно брашно пред мен на светофара). Единственото, което помрачи приятната разходка с учебната кола бе новината, че вече няма да си шофираме по женски с Деска и Крисето. Днес (да де, вчера) и двете си взеха кормуването!!! Не се и съмнявах във вас, сладуранки :)))
След като вече съм предупредена да се пазя от бъдещи атентати, а и усещам, че пиша леко несвързано (понеже почти подушвам възглавничката си...) смятам за днес повече да не ти нахалствам.
До скоро...

Поздравче

Обичкам те, миличко!!!

Шофьорлък

Напоследък свикнах да ми се карат, докато кормувам, почти постоянно, едва ли не на всеки метър. Не, не че правя повече грешки в сравнение с в началото, но както казва инструктура - вече сме подминали "юношеството в шофьорлъка" и вече трябва да ни се показват и дребните грешки, та до изпита да ги отстраним (или поне да ги намалим), а после, като (ако) станем правоспособни водачи на МПС от категория В, да сме добри шофьори (по възможност изключение от правилото "жена-шофьор"). Днес (преди малко слязох от Passat-а) първо гледах едната колежка кандидат-шофьор как кормува. Само тя се учуди когато инструктора я похвали, че ако днес беше практическия изпит тя вече щеше да го вземе. Толкова добре караше, и със скоростоте боравеше идеално... ах, кога ли и аз така... Може би днес затова и толкова малко ми се налагаше да отговарям на въпросите "Какво направи току-що?", "Защо се получи така?", "Какво трябваше да направиш?", "Гледаш ли?"... Днес почти не ги чувах :))))) Бях се надъхала да карам като нея. Само не мога да разбера, при включено радио, как чува мъркането на двигателя, защото аз докато усетя трепването на колата... е, сещаш се, пак ми се карат, че излишно се бавя :(
Да се похваля: Днес направих перфектното паркиране, колата беше на съвсем в средата на клетката, точно в клетката, в която исках да паркирам. Как да не се кефя...
Вече си свикнах със спирачката, но все още инструктора не ми се доверчва напълно за спирането. Така де, преди седмица нямаше да се блъсна в камиончето,щях да спра... на педя от него :Р Днес и пешеходката нямаше да блъсна! И да я "подпра" нямаше! Защо не ми се довери :( Ама как да е, ще го преживея, скоро няма да ми натиска спирачката!!! Важното е, че почти не ми се кара през цялото кормуване. Понякога му се чудя, как запазва спокойно изражение и как гласът му почти винаги е равен, сякаш си пропуснал мигач, а не че си влязал на трета в завой...
"Добре караш, от теб ще стане добър шофьор, само трябва да поработим върху някои малки грешки" - в тези негови думи ми е надеждата :)

Сън

Тези дни имам чувството,че съм попаднала в някакъв сън... или по-скоро кошмар, защото не ме оставя на мира. Даже се учудвам, че успявам да се видя с Радо, да си пуснем филм (макар, че заспивам до половин час и после не мога да спя). Явно нощни смени, правилник и кормуване не са добра комбинация. Просто съм горда от факта, че осигурих подаръци за двамата най-близки рожденници този месец. Поне това направих... е вярно, че подаръка на брат ми беше общ,... но каква радост...

Не казвай на брат ми, но освен огромната, мека възглавница, която вече половината квартал се чуди как да я свие, вече и лампата е заплюта да бъде "на по-сигурно" :D

(ръцете и гласът зад лампата са на Радо)

еее стига де, на брат ми е... не, няма да се обърна за малко докато си в стаята с лампата, казах не!!!
Без малко да пропусна, огромно благодаря на всички, които не ме поздравиха на Гергьовден (освен на Руси, който освен, че и ме събуди и не се и престори, че не знае кога си празнувам имения ден) :*
Онзи ден, Радо си хареса едно телефонче. Не че е нещо мощно, но е почти без екстри - точно каквото той си търсеше за втори телефон. Нямаше как да не му услужа за да си го купи. След като излязохме от магазина ми обеща скоро да ми върне парите (криза, к'во да пра'иш). Не се стърпях и го зарадвах още повече: "Какво предпочиташ, да ми върнеш парите... или това да ти е подаръка ми за рождения ти ден?" Вярно, друго му бях намислила, но за такава гледка... ах, какво не бих дала всеки ден да сияе така...
Е, сега и аз май ще си търся нов телефон. Почти сигурно е, че картата, с която взехме телефона, аз ще я ползвам, но не искам да си махам старата карта. Ще е огромна загуба да се откажа от номер, който е толкова як, а и почти всички познати го знаят от няколко години и се учудват като кажа,че имам и домашен. Да си призная за b-connect-а ми трябваха няколко месеца (повече от година) докато го науча без да се замислям, а новия го запомних за има няма 3 поглеждания. За мен и Радо е супер лесен, но за другите... е може и да не им се наложи да го имат, не съм решила още :)
Какъв е ли? Ами ще ти кажа как го обясних на Радо, че и на него да му стане лесен за запомняне: кода на Globul, номера на домашния ми (без повтарящите се цифри) и 450 за финал. Нищо чудно, че преди да го присвоят на картата вече го знаех на изуст ;)
мдааа, наистина все едно сънувам напоследък :)
Ох, я някой да ме прати да си решавам листовките... че пак се отнесох :(

Неволи

Днес бе сравнително спокоен ден... с малки изключения:
Всичко започна добре. На работа нямаше много хора, нямаше и много стока за зареждане... тамън за мързелуване. Аха колежките от склада да си тръгнат и... два поредни токови удара!!!
-Касите работят ли?
-При мен е добре - и тихо добавих с присвито сърце - Дано и вкъщи компютъра е добре. :(((
И при колежката беше добре, но колегата (охраната) започна да се оплаква.
-Ех че съм карък. Все на мен ще се случи.
-Какво бе колега?
-Компютъра не тръгва, пак ще трябва да обикалям магазина като гламав. (В четвъртък монитора сдаде богу дух и на колегата му се изтъркаха подметките, докато докарат новия ;) )
-Изключи и включи кабелите в контакта - посъветвах го.
-Ааа, не бутам нищо. Има си хора за това. Да не после аз да съм виновен!!!
Викнаха човек от фирмата, която поддържа техниката и го зачакахме. Познай какво направи той? Дойде поогледа го, цък, не тръгна. Разкачи кабелите, скачи ги, цък и тръгна. Поогледа го и си тръгна. А на колегата на лицето такава усмивка... :D
Мина се време, забравихме за случката, но по едно време с колежката се спогледахме. Нещо става!!! За няма и половин час минаха няколко големи туби с вода, а не беще такава жега, а и клиентите не бяха много. Следващия клиент ни светна по въпроса, имало голяма авария и централно била спряна водата на града. Добре сме в ниската част на града, докато се прибера вкъщи още ще има по тръбите :) И така за час и нещо, докато дойдат нощната смяна, останаха 2-3 трилитровки и хората оглеждаха вече наредените стекове от по-малките бутилки. Като се прибрах наистина имаше достатъчно вода за да напълня за миене за сутринта. Нахраних мишитата и таман дасе отправя към стаята ми...
-Како, днес спира тока и на компютъра му стана нещо, не тръгва.
-Знам. И на работа имахме проблем с тока.
Бях почти сигурна, какво да правя. Ако не тръгнеше, тогава щяхме да го мислим.
Цък - не тръгна. Номера със захранващия кабел... цък... <<бррррРРРРР>>... и "трактора" потегли.
-Оправих го. - Брат ми се усмихна, а аз се оттеглих да потормозя въпросната машинка :)

Беззаглавна

Христос Возкресе на всички, на които не съм честитила отминалия празник :)
Напоследък се случиха някои нещица... е не са много важни, но все пак да се похваля (или оплача - както го възприемеш ;) ).
Покрай празника беше нормално да нямам възможност да поглеждам какво си прави компютърчето ми, поне успях да се наспя както си трябва... или поне така си мислех докато не почнах дневните смени. Да, вече няма да съм през вечер на работа... ааа и днес ми се води единствения почивен ден :) Лошото е, че май няма да мога да ходя на упражнения :(
Установих, че закона за движението по пътищата е къде-къде по-интересен от да речем математическия анализ или линейната геометрия... да не споменавам вероятностите :( Поне в сряда напълно законно карах кола!!! Минах и през кръговото :Р Ако щеш вярвай, не блъснах никого... ако щеш де :)
Между другото мишките още са живички. Харизах им близо половин килограм корн флейкс, та да се сеща брат ми да ги храни от време на време. Е, от време на време и аз ги храня, щото иначе... бе живи са още ;)
Друго, друго...
Ох, стига съм се оплаквала (или хвалила), че май вече досадих ;)
Дано скоро пак имам възможност да се намърдам до компютъра за повечко време :)

Две бели мишлета с червени очета и розови опашлета

Вчера разбрах, че днес ще има изложбата на всякакви животинки и се разбрах ме с Радо да отидем кум 12-1 натам. Към 12 и нещо почти се събудих докато тати си белотеше на компа, а мама нещо го заговори. Почти бях заспала отново, когато в стаята влезе брат ми да се похвали какво си е взел... Отворих очи и погледнах... БЕЛИ МИШКИ... ужас... "Не си ли вече голям за такива животинки?" Мама ме разби с това изказване :D сетих се, че ми се ходеше на илзожбата но и ми се спеше, само още половин час и ще стана... Събуди ме едно силно хъркане... Радо ми звънеше, тъкмо се беше събудил и ми обешаща, понеже и двамата сме се оспали, че утре ще отидем - в 17 часа едва ли има някой там :( добре. Ами сега да взема да потърся малко инфо как се гледат онея отвратителни бели мишки. Поне сега имам нет за разлика от преди три години, когато на Евгени му бяха подарили морско свинче. Само общи приказки!!! Отидо при брат мии веднага го отстрелях с няколко въпросса:
-Знаеш ли на колко са?
-Не.
-Дали и двете са мъжки?
-Не знам.
-След колко време ще имаме миша ферма?
-Не знам, но виж ги какви са сладурчета. Не пищят като Мишо и не миришат като него.
След като закусих, реших да ида да видя живи ли са гадинките. Едното се беше свило, а другото ръбаше коричка хляб. Наведох се и... ох, защо си оправих хремата - Не миришели. Да бе, да. Намерих малко царевичка и им дадох. Активното почна да я хрупка:

Точно в този момент изплуваха спомени, как една вечер се прибирам в къщи, влизам си в стаята и изведнъж нещо почва да пищи. Обиколих целия етаж, звукът беше най-силен в стаята ми. Отидох там и какво да видя: шарена топка козина с главичка и къси крачета, на брат ми му бяха подарили морско свинче!!! Веднага поисках да го маха, но той обеща да си го гледа, да си го храни и т.н. Кръстихме го Мишо, и след около месец вече брат ми почти не му обръщаше внимание. Вече беше моя Мишо и за нищо не го давах...
Да беше и сега да вземе морско свинче. Поне знам как да се грижа за него. Пък и да не знаех... Толкова много има в Интернет за морските свинчета - цели романи, а за белите мишки - почти нищо :(
Но как да е, познайте скоро кой ще се чуди как да се отърве от мишлетата, както и кой ще се грижи за тях...

:)

Как да не се усмихне човек, след като днес е един от най-прекрасните дни в годината : Петък,13-ти!!!
Снощи в магазина почти нямаше пияндета (или поне не бяха много зле).
Като се прибрах заспах веднага и се събудих рано, в 13 и нещо (напоследък винаги е към 17) и така имах половин ден за шматкане из града.
Най-сетне излязоха субтитрите към последния (в момента) епизод на "Жътваря".
За огромен мой късмет, не ме одобриха да си взема телефон на изплащане. Така де, свикнала съм да давам около 15 лева годишно, а не по 40 на месец!
И най-накрая намерих третата песничка. Както се получава в повечето случаи - оригинала е по-доброто решение.



Това е то, Петък 13-ти, ден пълен с късмет.
А за останалите, които не са на моето мнение... поздравче:

Благодаря ви

Искам да благодаря на всички, които онзи ден (08.03) и днес (св. Галина) се сетихте за мен.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ за вниманието и милите думи.
СТРАХОТНИ СТЕ!!!
Сега отивам да празнувам на едно място, където има много хора... или поне много минават от там.
"Магазиииин, денонощен магазииин..." ;)
ПП: за всички които смятате да ми честите на Гергьовден... недейте! Ще сте закъснели с два месеца

Приятна вечер на всички :)

Три песни

Нека започна малко одалече... Преди време имах проблем да си уча на компютъра: все пусках по някоя игра за разтоварване и малко се поувличах. После, като си пуснах нета се зарибих по флаш игрички по същата причина, но през сесията. Реших да намеря нещо което да ме откъсне от флашчетата и се пристрастих към травиан. (Бяло петно в паметта ми.) От травианската ми абстиненция пак ме привлякоха флашчетата, но ми остана скайп-спаменето. :( От няколко дни (около половин месец вече) се опитвам да не играя в нета (сравнително успешно) и да не дразня хората от скайп списъка ми, за да не бъда още една причина част от тях да се откажат от тази програмка (до вчера доста успешно). И така какво ми остана... ами по малко музика и то предимно на работа. Лошото е, че ако ти се набие някоя песен не я знаеш коя е, нито на кого е. А в случая бяха три. Колегата Гошо нямаше смисъл да го питам дали ги знае: "Какво си тормозиш мозъка с глупости!" и така сутринта разпитах "Чичо Гошо". Няколко думи в търсачката,намерих нужното инфо: песента е Beds Are Burning на Midnight Oil. Прослушах я, тя е, супер, next... Още няколко думи в търсачката. Pretty baby на Spin Doctors, но едва в last.fm намерих тридесетсекунден откъс от песента за да съм 100% сигурна, че е търсената. Малко по надолу пишеше, че е на Del Amitri - Roll To Me. Oooo, yeaaah... към Номер Три. Ами сега какво? Не помня нито една дума от текста?!?!? Само помня, че мелодията ми напомня за Ice, ice baby на Vanilla Ice ;( Ами как, какво... право в леглото и току ми се присъни някоя думичка, ама не :( Утре вечер на работа ще я дебна тая песен с касова бележка и химикал в ръка... :(

"Ако Полито те познае, значи не е толкова зле"

От няколко дни бъзикам Радо, че ще го подстрига с клипера на брат ми. Бъзиках го, че ще стане по-добре и от подстижка при Баба Славка (от кв. Тракия, доказано качество). Но каква стана тя... той се съгласи. Било по-добре сега когато се носели шапки, отколкото като се стопли. ОК. В минутката на опаковането му за "процедурата" брат ми разбра какво ще се случва и спомена нещо за "отмъщемието на фризьора". Как да е, хванах клипера и... а сега де, откъде да почна?!? Поставих ограничителя ма максимум, направих няколко движения на радовия тил, бая вълна се беше събрала, за отпред май няма да стане така :( Хванах гребена, махнах предпазителя и "каквото сабя покаже". Учудващо за мен сякаш го докарах и на дължина и на изравнено, т.е. не стана на стъпала :) продължих и отзад така. Подадох му огледалото за да се види дали ще му хареса дължината. "Я ми вземи още малко, ама с приставката." ГРЕШКА. Докато спомене нещо за бретона си вече го нямаше, а и стана супер късо. Дооформих го и пак му подадох охледалото... "Къде ми е бретонааааа ;(!!!" Не е моя вината, той ме накара, ще го преживее някак си! Отидох за метла и брат ми ме попита как е: "Оказа се, че за двайсет и кусур години за първи път е без бретон." Сеирджия, веднага отиде да види "творението" ми. Че и налива масло в огъня "Ами кака само тая прическа знае :D", "Кака не ти ли подари шапка наскоро?" и пак спомена за отмъщението на фризьора. Този път ми прозвуча доста страшно, все пак "експеримента" ми си прави експерименти с боя и коса (моята), за сега доста успешни. "Не е толкова зле. Ако Полито те познае, значи не е толкова зле." Май този опит за омилостивяване не подейства, затова не посмях да го бъзикна да се прибира по крайните улички(семейна шега). Мисля скоро да не го моля да ме боядиса, изведнъж взе да ми харесва естествения цвят на косата ми :)
ПП: Съжалявам, не ми разреши да добавя снимка :(

Проблем с новия скайп

Случката:
Периодично проверявам дали не е излязло обновление за някои от програмите, които ползвам и преди малко проверих скайпа. Инсталирах го. Пусна се и... О БОЖКЕ... каква е тая ШАРЕНИЯ??? Опа... защо на брат ми скайпа не се зарежда??? Пробвах ръчно да го стартирам... още веднъж... о нееее ;( На третия път ("умно" и "бързо загряващо" същество) изплуваха спомени, как в паузите докато чатя с някой отивам да чопна нещо от кухнята и като се върна брат ми си чати през своя акаунт, като за целта е изключил моя. Преди време една колежка ме светна да направя фиктивен акаунт на компютъра, за да може да работят двата скайп едновременно. За неопределено време го научих как да си стартира акаунта, без да ме отписва. УРАААА...
Но ето и проблема: версия 4.0.0.206 не позволява това!
Ако случайно ползваш програма, която да позволява едновременно ползване на няколко акаунта или знаеш някакъв друг начин, ще съм ти много благодарна да споделиш.
МОЛЯ ТЕ!!!
Peшението

Празничната украса на Шумен

Телефона ми изпищя на умряло и го включих да се зарежда. Да, пак през USB кабела. Поразрових се в него и си свалих снимките, които направих в една от свободните ми вечери миналия месец.

С приятеля ми се чудехме какво да правим нея вечер. Не беше студена, а и не ни се гледаше филм и какво, какво... хайде на разходка. Отправихме се към гарата, а от там по булевард "Мадара" към кръговото да се порадваме първо на "ангелските крила"(така ми изглеждат, виж по-надолу). После тръгнахме по  пешеходната алея и стигнахме до театъра. Срещу него беше се "паркирала" шейната на Дядо Коледа с еленчетата и... "Хайде да ги снимаме!".

До тях беше и Коледната елха на града:

Отзад се виждаше и елхата пред Общината. Гербът на града светеше доста ефектно, но не стана хубава снимка:

Решихме да се прибираме, но и да снимаме цялата украса по централните улици. Нямаше как да не обединя всичко до сега в едно:

Ето как бяха украсени дърветата между площад "Кристал" и хотел Мадара:

Това е гледката след Кристал, в посока кръговото (за съжаление и ефекта на светещата мрежа от лампички не се е запечатал):

Ето как изглеждаше и самото кръгово:

То беше и обединяващата точка на украсата по централните улици. Лъчът към пазара:

Осветлителните стълбове по улицата за квартал Тракия (само до жп надлеза) и по булевард "Славянски"(към хотел Мадара) бяха окичени с такива звездички:

Това са "ангелските крила", за които споменах по-нагоре и моя "ангел" под тях:

За финал украсата по последния изход на кръговото в посока "Сити Център":

ПП: Извинявам се за ниското качество на снимките, но все пак са правени с телефон.