08 декември 2009

Забравено блаженство

След като преди няколко седмици ти се оплаках, нещо се промени...

Следващия понеделник каро изпращях Радо към болницата с него гледахме сеир в гаража... блондинка решава кръстословица... е не беше естествена блондинка, но поне кръстословицата бе от понеделничната ШЗ, но пак си беше сеир да и подсказваш със синоними, букви и т.н. докато не се сети за думата. След като изпратих Радо заедно с нея дорешихме. после тя от къде набара кауфландкото вестниче и превключихме канала на "Блондинка решава судоку", само от време на време и подсказвах след като и тя не схвана моя метод за решаване на подобни ребуси... явно моите ми мухи само на мен ми влияят... ползотворно. Реши си судокото и реши да ми докаже, че може и трудното судоку да реши. Е, тук вече не ми се решаваше толкова, пък и ми стана хладно и не и подсказвах толкова много. Като брат ми приключи с заниманието си в гаража решиха да излизат... каква изненада, той ме взе със себе си. Отидохме да играем дартс. Тази игра не съм я играла доста време, може би повече от десет години. Нищо чудно де, преди едва улучвах дартса :D но този път ги разбих всички... дори и брат ми беше на поне 150 точки от мен. Закани се повече да не ме взима със себе си :( но омекна след като ме би на хокей...

Тези дни си намислих днес да си опека от любимия ми кекс. Явно от доста време не съм го пекла след като помнех само че е с 6 яйца. Почнах да го бъркам и за всяка съставка надничах в рецептата... ужас... След всяко спиране на миксера забелязах и още разлики.! Вече не бърках в сместа до пълно потапяне на показалеца, ами с лъжичка. Също така не ми се налагаше да гоня брат ми от кухнята за да опазя сместа за печене просто защото той е на работа... Тук е много важно да отбележа, че съм се сдобила с малко повече самоконтрол, а именно че преди по-голяма част от забърканото не оцеляваше до печене. А сега... от колко ли време не съм си правила тоя кекс :( тъкмо си мисля, че вкуса е както трябва и ще се опече прекрасно лакомство... когато баща ми почна "дай да добавим това или онова"... Отстъпих само за орехите :) а след това пак всичко си беше както го помня: извадих бъркалките една по една и щателно ги облизах, като едно време когато се карахме с брат ми кой коя бъркалка да оближе. Не че имаше значение, но трябваше да има за какво да се сдърпаме :)
След като сместа беше във формичката във фурната пристъпих към най-сладкото: взимам съдинката от сместа, намествам се удобно, запретвам ръкави и... ммммм... истинско блаженство..
След това вече се мият всички оцапани съдинки,бъркалки и чаши и се чака крайния резултат :) по вкуса мисля, че ще стане перфектен.
Отивам да проверя, до скоро :)

ПП: Честит празник на всички, които чувстват, че имат празник днес :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар