Шофьорлък

Напоследък свикнах да ми се карат, докато кормувам, почти постоянно, едва ли не на всеки метър. Не, не че правя повече грешки в сравнение с в началото, но както казва инструктура - вече сме подминали "юношеството в шофьорлъка" и вече трябва да ни се показват и дребните грешки, та до изпита да ги отстраним (или поне да ги намалим), а после, като (ако) станем правоспособни водачи на МПС от категория В, да сме добри шофьори (по възможност изключение от правилото "жена-шофьор"). Днес (преди малко слязох от Passat-а) първо гледах едната колежка кандидат-шофьор как кормува. Само тя се учуди когато инструктора я похвали, че ако днес беше практическия изпит тя вече щеше да го вземе. Толкова добре караше, и със скоростоте боравеше идеално... ах, кога ли и аз така... Може би днес затова и толкова малко ми се налагаше да отговарям на въпросите "Какво направи току-що?", "Защо се получи така?", "Какво трябваше да направиш?", "Гледаш ли?"... Днес почти не ги чувах :))))) Бях се надъхала да карам като нея. Само не мога да разбера, при включено радио, как чува мъркането на двигателя, защото аз докато усетя трепването на колата... е, сещаш се, пак ми се карат, че излишно се бавя :(
Да се похваля: Днес направих перфектното паркиране, колата беше на съвсем в средата на клетката, точно в клетката, в която исках да паркирам. Как да не се кефя...
Вече си свикнах със спирачката, но все още инструктора не ми се доверчва напълно за спирането. Така де, преди седмица нямаше да се блъсна в камиончето,щях да спра... на педя от него :Р Днес и пешеходката нямаше да блъсна! И да я "подпра" нямаше! Защо не ми се довери :( Ама как да е, ще го преживея, скоро няма да ми натиска спирачката!!! Важното е, че почти не ми се кара през цялото кормуване. Понякога му се чудя, как запазва спокойно изражение и как гласът му почти винаги е равен, сякаш си пропуснал мигач, а не че си влязал на трета в завой...
"Добре караш, от теб ще стане добър шофьор, само трябва да поработим върху някои малки грешки" - в тези негови думи ми е надеждата :)