Взех го

Току що си взех и кормуването! УРААААА...
Радо позна, не знам как, но позна. Остава само да ми дойде датата за БЧК-то и... уф, и да си стегна колата. Горкото ми Фордче, ако знае какво следва, да са му здрави тенекиите :))))) На радовото знам, че са здрави ;)
Звъня насам натам и се чудя на кого още не съм се похвалила... Не ми се седи на едно място от вълнение! И листовките, и кормуването ги взех от веднъж.
Сега как ще издържа без да карам докато ми излезе книжката...

История с раци

Всичко започна в четвъртък, когато Радо се прибираше от свиждане в търговишката болница. Просто отдавна не бил ял раци и не издържал на изкушението да си купи малко от кръчмето, намиращо се на пътя Шумен-Търговище, точно до язовир Фисека.
-Яла ли си варени раци?
-Много отдавна, само веднъж на село, но никога в България. Защо?
-А искаш ли довечера, като свършиш работа, да си сварим?
-А раци?
-Купих малко. Искаш ли?
-Добре...
Колежката (оная русата ;)) от съседната каса се беше бъзикала нещо с един клиент и той и беше казал "Като намериш раци пак ще говорим." Затова и когато Радо дойде на работа с още шаващите раци за да ми ги покаже, и тя искаше да ги види. Признавам и че е роден талант да разсмива хората с някои изказвания. Всички се опитахме да я убедим, че дори и без бира в тенджерата, раците почервеняват... Вечерта бях доста уморена и оставихме сварените раци за друг път.

Вчера (в неделя) След като Радо се прибра от село не издържахме на изкушението да си вземем биричка и да си припомня забравения вкус. Нарочно минахме през денонощния, освен за да си вземем питието и за да покажем на същата колежка, че раците са почервенели. Едва тогава ни повярва!!! Янко (единия от охраната) гледаше атракцията и двата дни. Тъкмо щяхме да тръгваме, когато той спомена, че не е опитвал варен рак. Нямаше как да не му отделим един преди да тръгнем...
Изчоплихме бялото месце изпод червените опашки и щипки, поръсихме ги със солчица (и от на мама шарената сол сложихне за аромат) и се отдадохме на деликатеса...



Днес сутринта се похвалих на другия охранител, Сеид, колко вкусно беше.
-Тук носихте ли раци?
-Да. И сурови и варени ги носихме. Защо?
-А да сте оставяли на някого раци?
-Да, Янко искаше да опита и му ставихме един.
-Вие ли бяхте?!? Аз си помислих, че Ивчо ми е спретнал номер!!!
-Какъв номер?
-Бях споменал, че не ме е страх или гнус от всякакви гадини, змии, гущери, но не мога да пипам раци. Противни са ми!!! И Ивчо се избъзика, че някоя сутрин нарочно ще ми остави един покрай компютъра ми.
-Хахаха, и какво?
-Ами преди малко гледам една торбика и в нея нещо твърдо, гледам си на монитора докато бъркам да проверя какво е. Напипах някакви крачета и мустачки и погледнах... РАК... веднага го бутнах обратно в торбата и право в коша...
-Хахаха... язък за рака...
-Знаеш ли к'во кофти ми стана... и то точно на рожденния ми ден...
(след няколко часа, при смяната на охраната: )
-Здравейте.
-Здрасти.
-Снощи да си оставял нещо тук?
-Мисля, че не. Защо?
-А нещо да си забравял?
-Амии... Да, един варен рак! Да не си го изхвърлил?
-Разбира се!!!
-Жалко...

Така всички се посмяхме на злополучната среща от сутринта.
От Съдбата по-голям шегаджия няма.

Сега остава само с Радо да си намерим от къде и как да си хванем още раци и... да ни е вкусно ;)

Беззаглавна

След като цял ден отвсякъде ми напомняха, че Краля е мъртъв (но никой не каза "Да живее Краля"...) реших да внеса малко весело настроение като ви копна това:

[.:.:.] мухопуск: та ти кога каза че ще наминеш през работа?
[.:.:.] мухопуск: или искаш да е някъде където ще се познаем
[.:.:.] Вал: хахахах
[.:.:.] Вал: ами аз външно не съм се променила много
[.:.:.] мухопуск: даааа
[.:.:.] мухопуск: ...
[.:.:.] Вал: там наблизо имали хубава кръчма
[.:.:.] мухопуск: ...
[.:.:.] мухопуск: има кръчми
[.:.:.] Вал: ...
[.:.:.] мухопуск: ама не знам дали са "хубави"
[.:.:.] мухопуск: имат бира
[.:.:.] мухопуск: имат мезета
[.:.:.] мухопуск: това хубави ли са?
[.:.:.] Вал: ледена
[.:.:.] Вал: защо няма емотикон (лигопотек)
[.:.:.] мухопуск: какво
[.:.:.] мухопуск: хаххахаха
[.:.:.] мухопуск: разбрах тееее
[.:.:.] Вал: хахаха
[.:.:.] мухопуск: (лигопотек)
[.:.:.] мухопуск: баси тея втори смени ме сдухват...
[.:.:.] мухопуск: ...
[.:.:.] Вал: нали ме разбра ако го напиша цялото
[.:.:.] Вал: ...
[.:.:.] мухопуск: мухопуск си бърше лигите само от мисълта за това за което си мисли Вал
[.:.:.] Вал: хахахха
[.:.:.] мухопуск: нещо такова?
[.:.:.] Вал: същото
[.:.:.] Вал: аз пих,но искам още
[.:.:.] мухопуск: знаааачииии...
[.:.:.] мухопуск: брб
[.:.:.] Вал: ок
[.:.:.] мухопуск: знааачииии....
[.:.:.] мухопуск: си мииислиииш зааааа...
[.:.:.] мухопуск: нещо което като му махнеш онова от което се правят ... пръстени казва "пук" и после се поти повече от теб (щото се сеща какво следва)
[.:.:.] Вал: хахахаха
[.:.:.] Вал: точно
[.:.:.] мухопуск: и за нещо което пряви "цър-цър-цър" щото и то се сеща какво следва?
[.:.:.] Вал: мейд ин шумен
[.:.:.] Вал: стига де предстаям си
[.:.:.] мухопуск: ооох...
[.:.:.] Вал: хахаха
[.:.:.] мухопуск: нещото където горните две биха се срещнали взе да се възмущава заради развинтеното ми въображение...
[.:.:.] мухопуск: или по-точно от реалистичната картина в главата ми...
[.:.:.] Вал:
[.:.:.] мухопуск: (лигопреглъщ)
[.:.:.] Вал:
[.:.:.] Вал: (лигобърс)
[.:.:.] мухопуск: (y)
[.:.:.] Вал: стига толкова ще пия една студена вода
[.:.:.] мухопуск: ех някой ден...
[.:.:.] мухопуск: сега наистина само студена водичка

Не мляскай!!! Не е прилично

Шантава хроника

Онзи ден (хм... във вторник де) един шофьор бе решил да премахне една бъдеща заплаха, застрашаваща близкото бъдеще на доста други хора, предимно шуменци, като се опита да прегази една бъдеща "жена-шофьор". За мой късмет, Радо успешно опази от наближаващата опасност колата си... и мен, като се качи на отсрещния тротоар и по този начин десните калник и врата на Фиестичката си запазиха формата... и моята е непроменена. В последствие се чудех, дали като се кача пак на Пасата, ще помня как да шофирам. Въпреки въпросната случка, днес (вчера де) може да се каже, че ми беше едно от най-приятните кормувания (като изключим бурния вятър де... и камиона с каменно брашно пред мен на светофара). Единственото, което помрачи приятната разходка с учебната кола бе новината, че вече няма да си шофираме по женски с Деска и Крисето. Днес (да де, вчера) и двете си взеха кормуването!!! Не се и съмнявах във вас, сладуранки :)))
След като вече съм предупредена да се пазя от бъдещи атентати, а и усещам, че пиша леко несвързано (понеже почти подушвам възглавничката си...) смятам за днес повече да не ти нахалствам.
До скоро...

Поздравче

Обичкам те, миличко!!!

Шофьорлък

Напоследък свикнах да ми се карат, докато кормувам, почти постоянно, едва ли не на всеки метър. Не, не че правя повече грешки в сравнение с в началото, но както казва инструктура - вече сме подминали "юношеството в шофьорлъка" и вече трябва да ни се показват и дребните грешки, та до изпита да ги отстраним (или поне да ги намалим), а после, като (ако) станем правоспособни водачи на МПС от категория В, да сме добри шофьори (по възможност изключение от правилото "жена-шофьор"). Днес (преди малко слязох от Passat-а) първо гледах едната колежка кандидат-шофьор как кормува. Само тя се учуди когато инструктора я похвали, че ако днес беше практическия изпит тя вече щеше да го вземе. Толкова добре караше, и със скоростоте боравеше идеално... ах, кога ли и аз така... Може би днес затова и толкова малко ми се налагаше да отговарям на въпросите "Какво направи току-що?", "Защо се получи така?", "Какво трябваше да направиш?", "Гледаш ли?"... Днес почти не ги чувах :))))) Бях се надъхала да карам като нея. Само не мога да разбера, при включено радио, как чува мъркането на двигателя, защото аз докато усетя трепването на колата... е, сещаш се, пак ми се карат, че излишно се бавя :(
Да се похваля: Днес направих перфектното паркиране, колата беше на съвсем в средата на клетката, точно в клетката, в която исках да паркирам. Как да не се кефя...
Вече си свикнах със спирачката, но все още инструктора не ми се доверчва напълно за спирането. Така де, преди седмица нямаше да се блъсна в камиончето,щях да спра... на педя от него :Р Днес и пешеходката нямаше да блъсна! И да я "подпра" нямаше! Защо не ми се довери :( Ама как да е, ще го преживея, скоро няма да ми натиска спирачката!!! Важното е, че почти не ми се кара през цялото кормуване. Понякога му се чудя, как запазва спокойно изражение и как гласът му почти винаги е равен, сякаш си пропуснал мигач, а не че си влязал на трета в завой...
"Добре караш, от теб ще стане добър шофьор, само трябва да поработим върху някои малки грешки" - в тези негови думи ми е надеждата :)

Сън

Тези дни имам чувството,че съм попаднала в някакъв сън... или по-скоро кошмар, защото не ме оставя на мира. Даже се учудвам, че успявам да се видя с Радо, да си пуснем филм (макар, че заспивам до половин час и после не мога да спя). Явно нощни смени, правилник и кормуване не са добра комбинация. Просто съм горда от факта, че осигурих подаръци за двамата най-близки рожденници този месец. Поне това направих... е вярно, че подаръка на брат ми беше общ,... но каква радост...

Не казвай на брат ми, но освен огромната, мека възглавница, която вече половината квартал се чуди как да я свие, вече и лампата е заплюта да бъде "на по-сигурно" :D

(ръцете и гласът зад лампата са на Радо)

еее стига де, на брат ми е... не, няма да се обърна за малко докато си в стаята с лампата, казах не!!!
Без малко да пропусна, огромно благодаря на всички, които не ме поздравиха на Гергьовден (освен на Руси, който освен, че и ме събуди и не се и престори, че не знае кога си празнувам имения ден) :*
Онзи ден, Радо си хареса едно телефонче. Не че е нещо мощно, но е почти без екстри - точно каквото той си търсеше за втори телефон. Нямаше как да не му услужа за да си го купи. След като излязохме от магазина ми обеща скоро да ми върне парите (криза, к'во да пра'иш). Не се стърпях и го зарадвах още повече: "Какво предпочиташ, да ми върнеш парите... или това да ти е подаръка ми за рождения ти ден?" Вярно, друго му бях намислила, но за такава гледка... ах, какво не бих дала всеки ден да сияе така...
Е, сега и аз май ще си търся нов телефон. Почти сигурно е, че картата, с която взехме телефона, аз ще я ползвам, но не искам да си махам старата карта. Ще е огромна загуба да се откажа от номер, който е толкова як, а и почти всички познати го знаят от няколко години и се учудват като кажа,че имам и домашен. Да си призная за b-connect-а ми трябваха няколко месеца (повече от година) докато го науча без да се замислям, а новия го запомних за има няма 3 поглеждания. За мен и Радо е супер лесен, но за другите... е може и да не им се наложи да го имат, не съм решила още :)
Какъв е ли? Ами ще ти кажа как го обясних на Радо, че и на него да му стане лесен за запомняне: кода на Globul, номера на домашния ми (без повтарящите се цифри) и 450 за финал. Нищо чудно, че преди да го присвоят на картата вече го знаех на изуст ;)
мдааа, наистина все едно сънувам напоследък :)
Ох, я някой да ме прати да си решавам листовките... че пак се отнесох :(