Шантава хроника

Онзи ден (хм... във вторник де) един шофьор бе решил да премахне една бъдеща заплаха, застрашаваща близкото бъдеще на доста други хора, предимно шуменци, като се опита да прегази една бъдеща "жена-шофьор". За мой късмет, Радо успешно опази от наближаващата опасност колата си... и мен, като се качи на отсрещния тротоар и по този начин десните калник и врата на Фиестичката си запазиха формата... и моята е непроменена. В последствие се чудех, дали като се кача пак на Пасата, ще помня как да шофирам. Въпреки въпросната случка, днес (вчера де) може да се каже, че ми беше едно от най-приятните кормувания (като изключим бурния вятър де... и камиона с каменно брашно пред мен на светофара). Единственото, което помрачи приятната разходка с учебната кола бе новината, че вече няма да си шофираме по женски с Деска и Крисето. Днес (да де, вчера) и двете си взеха кормуването!!! Не се и съмнявах във вас, сладуранки :)))
След като вече съм предупредена да се пазя от бъдещи атентати, а и усещам, че пиша леко несвързано (понеже почти подушвам възглавничката си...) смятам за днес повече да не ти нахалствам.
До скоро...

Поздравче

Обичкам те, миличко!!!

Шофьорлък

Напоследък свикнах да ми се карат, докато кормувам, почти постоянно, едва ли не на всеки метър. Не, не че правя повече грешки в сравнение с в началото, но както казва инструктура - вече сме подминали "юношеството в шофьорлъка" и вече трябва да ни се показват и дребните грешки, та до изпита да ги отстраним (или поне да ги намалим), а после, като (ако) станем правоспособни водачи на МПС от категория В, да сме добри шофьори (по възможност изключение от правилото "жена-шофьор"). Днес (преди малко слязох от Passat-а) първо гледах едната колежка кандидат-шофьор как кормува. Само тя се учуди когато инструктора я похвали, че ако днес беше практическия изпит тя вече щеше да го вземе. Толкова добре караше, и със скоростоте боравеше идеално... ах, кога ли и аз така... Може би днес затова и толкова малко ми се налагаше да отговарям на въпросите "Какво направи току-що?", "Защо се получи така?", "Какво трябваше да направиш?", "Гледаш ли?"... Днес почти не ги чувах :))))) Бях се надъхала да карам като нея. Само не мога да разбера, при включено радио, как чува мъркането на двигателя, защото аз докато усетя трепването на колата... е, сещаш се, пак ми се карат, че излишно се бавя :(
Да се похваля: Днес направих перфектното паркиране, колата беше на съвсем в средата на клетката, точно в клетката, в която исках да паркирам. Как да не се кефя...
Вече си свикнах със спирачката, но все още инструктора не ми се доверчва напълно за спирането. Така де, преди седмица нямаше да се блъсна в камиончето,щях да спра... на педя от него :Р Днес и пешеходката нямаше да блъсна! И да я "подпра" нямаше! Защо не ми се довери :( Ама как да е, ще го преживея, скоро няма да ми натиска спирачката!!! Важното е, че почти не ми се кара през цялото кормуване. Понякога му се чудя, как запазва спокойно изражение и как гласът му почти винаги е равен, сякаш си пропуснал мигач, а не че си влязал на трета в завой...
"Добре караш, от теб ще стане добър шофьор, само трябва да поработим върху някои малки грешки" - в тези негови думи ми е надеждата :)

Сън

Тези дни имам чувството,че съм попаднала в някакъв сън... или по-скоро кошмар, защото не ме оставя на мира. Даже се учудвам, че успявам да се видя с Радо, да си пуснем филм (макар, че заспивам до половин час и после не мога да спя). Явно нощни смени, правилник и кормуване не са добра комбинация. Просто съм горда от факта, че осигурих подаръци за двамата най-близки рожденници този месец. Поне това направих... е вярно, че подаръка на брат ми беше общ,... но каква радост...

Не казвай на брат ми, но освен огромната, мека възглавница, която вече половината квартал се чуди как да я свие, вече и лампата е заплюта да бъде "на по-сигурно" :D

(ръцете и гласът зад лампата са на Радо)

еее стига де, на брат ми е... не, няма да се обърна за малко докато си в стаята с лампата, казах не!!!
Без малко да пропусна, огромно благодаря на всички, които не ме поздравиха на Гергьовден (освен на Руси, който освен, че и ме събуди и не се и престори, че не знае кога си празнувам имения ден) :*
Онзи ден, Радо си хареса едно телефонче. Не че е нещо мощно, но е почти без екстри - точно каквото той си търсеше за втори телефон. Нямаше как да не му услужа за да си го купи. След като излязохме от магазина ми обеща скоро да ми върне парите (криза, к'во да пра'иш). Не се стърпях и го зарадвах още повече: "Какво предпочиташ, да ми върнеш парите... или това да ти е подаръка ми за рождения ти ден?" Вярно, друго му бях намислила, но за такава гледка... ах, какво не бих дала всеки ден да сияе така...
Е, сега и аз май ще си търся нов телефон. Почти сигурно е, че картата, с която взехме телефона, аз ще я ползвам, но не искам да си махам старата карта. Ще е огромна загуба да се откажа от номер, който е толкова як, а и почти всички познати го знаят от няколко години и се учудват като кажа,че имам и домашен. Да си призная за b-connect-а ми трябваха няколко месеца (повече от година) докато го науча без да се замислям, а новия го запомних за има няма 3 поглеждания. За мен и Радо е супер лесен, но за другите... е може и да не им се наложи да го имат, не съм решила още :)
Какъв е ли? Ами ще ти кажа как го обясних на Радо, че и на него да му стане лесен за запомняне: кода на Globul, номера на домашния ми (без повтарящите се цифри) и 450 за финал. Нищо чудно, че преди да го присвоят на картата вече го знаех на изуст ;)
мдааа, наистина все едно сънувам напоследък :)
Ох, я някой да ме прати да си решавам листовките... че пак се отнесох :(

Неволи

Днес бе сравнително спокоен ден... с малки изключения:
Всичко започна добре. На работа нямаше много хора, нямаше и много стока за зареждане... тамън за мързелуване. Аха колежките от склада да си тръгнат и... два поредни токови удара!!!
-Касите работят ли?
-При мен е добре - и тихо добавих с присвито сърце - Дано и вкъщи компютъра е добре. :(((
И при колежката беше добре, но колегата (охраната) започна да се оплаква.
-Ех че съм карък. Все на мен ще се случи.
-Какво бе колега?
-Компютъра не тръгва, пак ще трябва да обикалям магазина като гламав. (В четвъртък монитора сдаде богу дух и на колегата му се изтъркаха подметките, докато докарат новия ;) )
-Изключи и включи кабелите в контакта - посъветвах го.
-Ааа, не бутам нищо. Има си хора за това. Да не после аз да съм виновен!!!
Викнаха човек от фирмата, която поддържа техниката и го зачакахме. Познай какво направи той? Дойде поогледа го, цък, не тръгна. Разкачи кабелите, скачи ги, цък и тръгна. Поогледа го и си тръгна. А на колегата на лицето такава усмивка... :D
Мина се време, забравихме за случката, но по едно време с колежката се спогледахме. Нещо става!!! За няма и половин час минаха няколко големи туби с вода, а не беще такава жега, а и клиентите не бяха много. Следващия клиент ни светна по въпроса, имало голяма авария и централно била спряна водата на града. Добре сме в ниската част на града, докато се прибера вкъщи още ще има по тръбите :) И така за час и нещо, докато дойдат нощната смяна, останаха 2-3 трилитровки и хората оглеждаха вече наредените стекове от по-малките бутилки. Като се прибрах наистина имаше достатъчно вода за да напълня за миене за сутринта. Нахраних мишитата и таман дасе отправя към стаята ми...
-Како, днес спира тока и на компютъра му стана нещо, не тръгва.
-Знам. И на работа имахме проблем с тока.
Бях почти сигурна, какво да правя. Ако не тръгнеше, тогава щяхме да го мислим.
Цък - не тръгна. Номера със захранващия кабел... цък... <<бррррРРРРР>>... и "трактора" потегли.
-Оправих го. - Брат ми се усмихна, а аз се оттеглих да потормозя въпросната машинка :)

Беззаглавна

Христос Возкресе на всички, на които не съм честитила отминалия празник :)
Напоследък се случиха някои нещица... е не са много важни, но все пак да се похваля (или оплача - както го възприемеш ;) ).
Покрай празника беше нормално да нямам възможност да поглеждам какво си прави компютърчето ми, поне успях да се наспя както си трябва... или поне така си мислех докато не почнах дневните смени. Да, вече няма да съм през вечер на работа... ааа и днес ми се води единствения почивен ден :) Лошото е, че май няма да мога да ходя на упражнения :(
Установих, че закона за движението по пътищата е къде-къде по-интересен от да речем математическия анализ или линейната геометрия... да не споменавам вероятностите :( Поне в сряда напълно законно карах кола!!! Минах и през кръговото :Р Ако щеш вярвай, не блъснах никого... ако щеш де :)
Между другото мишките още са живички. Харизах им близо половин килограм корн флейкс, та да се сеща брат ми да ги храни от време на време. Е, от време на време и аз ги храня, щото иначе... бе живи са още ;)
Друго, друго...
Ох, стига съм се оплаквала (или хвалила), че май вече досадих ;)
Дано скоро пак имам възможност да се намърдам до компютъра за повечко време :)

Две бели мишлета с червени очета и розови опашлета

Вчера разбрах, че днес ще има изложбата на всякакви животинки и се разбрах ме с Радо да отидем кум 12-1 натам. Към 12 и нещо почти се събудих докато тати си белотеше на компа, а мама нещо го заговори. Почти бях заспала отново, когато в стаята влезе брат ми да се похвали какво си е взел... Отворих очи и погледнах... БЕЛИ МИШКИ... ужас... "Не си ли вече голям за такива животинки?" Мама ме разби с това изказване :D сетих се, че ми се ходеше на илзожбата но и ми се спеше, само още половин час и ще стана... Събуди ме едно силно хъркане... Радо ми звънеше, тъкмо се беше събудил и ми обешаща, понеже и двамата сме се оспали, че утре ще отидем - в 17 часа едва ли има някой там :( добре. Ами сега да взема да потърся малко инфо как се гледат онея отвратителни бели мишки. Поне сега имам нет за разлика от преди три години, когато на Евгени му бяха подарили морско свинче. Само общи приказки!!! Отидо при брат мии веднага го отстрелях с няколко въпросса:
-Знаеш ли на колко са?
-Не.
-Дали и двете са мъжки?
-Не знам.
-След колко време ще имаме миша ферма?
-Не знам, но виж ги какви са сладурчета. Не пищят като Мишо и не миришат като него.
След като закусих, реших да ида да видя живи ли са гадинките. Едното се беше свило, а другото ръбаше коричка хляб. Наведох се и... ох, защо си оправих хремата - Не миришели. Да бе, да. Намерих малко царевичка и им дадох. Активното почна да я хрупка:

Точно в този момент изплуваха спомени, как една вечер се прибирам в къщи, влизам си в стаята и изведнъж нещо почва да пищи. Обиколих целия етаж, звукът беше най-силен в стаята ми. Отидох там и какво да видя: шарена топка козина с главичка и къси крачета, на брат ми му бяха подарили морско свинче!!! Веднага поисках да го маха, но той обеща да си го гледа, да си го храни и т.н. Кръстихме го Мишо, и след около месец вече брат ми почти не му обръщаше внимание. Вече беше моя Мишо и за нищо не го давах...
Да беше и сега да вземе морско свинче. Поне знам как да се грижа за него. Пък и да не знаех... Толкова много има в Интернет за морските свинчета - цели романи, а за белите мишки - почти нищо :(
Но как да е, познайте скоро кой ще се чуди как да се отърве от мишлетата, както и кой ще се грижи за тях...