28 януари 2010

Ледени спомени

Дали така почва пролетната умора или е от нарастването на ЕГН-то, не знам, но сякаш дните си минават и се сливат в един в друг и само датата се сменя. Макар, че има моменти които се запомнят, като невероятния студ тези дни и липсата на клиенти на работа. С липсата на клиенти лесно се справям, нали не си взимат касовите бележки и все си намирам занимавка. Ето, миналия петък си измислих модел на оригами от 3 касови бележки:

Не знам ти на какво го оприличаваш, но на една колежка и заприлича на жираф(може би защото отначало "тялото" беше от по-късичка бележка), а на баща ми - на скорпион. За мен си е дакела Шаро ;)
После, след две мразовити първи смени, Радо реши да ме заведе да видя украсата на Кьошковете. По-точно тези на фонтана и при мечката. Забравих за студа и щрак... щрак...


Красота :)))
А в най-леденя ден се разходих с Радо и Пламен до тяхното село за да видя Чочко колко е надебелял.

Ето колко се радваше, когато го пуснаха да се разходи наоколо:

Толкова е напълнял, че като бяха и грухти!!! Не случайно като кутре му викахме Шошо или Шоши Чочи, добре че Коледа мина :D
Бррр.... от толкова студ вече ми се иска пролетта по-скоро да дойде ;)

2 коментара:

  1. Твърдо съм за дакел а за дните не се притесняваи не е от ЕГН-то просто е част от кръговрата от живота ахахахха не ме слушаи след 9 часа програмиране на perl незнам какво говоря

    ОтговорИзтриване
  2. Няма значение, важното е да има надежда :D

    ОтговорИзтриване