"Ако Полито те познае, значи не е толкова зле"

От няколко дни бъзикам Радо, че ще го подстрига с клипера на брат ми. Бъзиках го, че ще стане по-добре и от подстижка при Баба Славка (от кв. Тракия, доказано качество). Но каква стана тя... той се съгласи. Било по-добре сега когато се носели шапки, отколкото като се стопли. ОК. В минутката на опаковането му за "процедурата" брат ми разбра какво ще се случва и спомена нещо за "отмъщемието на фризьора". Как да е, хванах клипера и... а сега де, откъде да почна?!? Поставих ограничителя ма максимум, направих няколко движения на радовия тил, бая вълна се беше събрала, за отпред май няма да стане така :( Хванах гребена, махнах предпазителя и "каквото сабя покаже". Учудващо за мен сякаш го докарах и на дължина и на изравнено, т.е. не стана на стъпала :) продължих и отзад така. Подадох му огледалото за да се види дали ще му хареса дължината. "Я ми вземи още малко, ама с приставката." ГРЕШКА. Докато спомене нещо за бретона си вече го нямаше, а и стана супер късо. Дооформих го и пак му подадох охледалото... "Къде ми е бретонааааа ;(!!!" Не е моя вината, той ме накара, ще го преживее някак си! Отидох за метла и брат ми ме попита как е: "Оказа се, че за двайсет и кусур години за първи път е без бретон." Сеирджия, веднага отиде да види "творението" ми. Че и налива масло в огъня "Ами кака само тая прическа знае :D", "Кака не ти ли подари шапка наскоро?" и пак спомена за отмъщението на фризьора. Този път ми прозвуча доста страшно, все пак "експеримента" ми си прави експерименти с боя и коса (моята), за сега доста успешни. "Не е толкова зле. Ако Полито те познае, значи не е толкова зле." Май този опит за омилостивяване не подейства, затова не посмях да го бъзикна да се прибира по крайните улички(семейна шега). Мисля скоро да не го моля да ме боядиса, изведнъж взе да ми харесва естествения цвят на косата ми :)
ПП: Съжалявам, не ми разреши да добавя снимка :(