Всяко чудо за три дни

Беззаглавна

Ехей, здравей :)
Не, не съм потънала в дън земя... хихи... тук съм... е, може би не съвсем, нооо все си намирам причина(извинение, оправдание или както искаш го наречи) и все не намирам стимул да пиша. Явно съм в такъв период.
Да се похваля ли... ами то и много, и нищо съществено.
Наскоро забелязах, че колкото повече свободно време имаш, толкова повече нищо не смогваш. Да, безработна съм. Хахаха, ПТП-та ли, че кой би се осмелил да ми се пречка? ;)
Ох, от толкова отдавна не съм писала, чак съм загубила тренинг и думите не ми се подчиняват и не знам какво още да ти пиша.
Да обещая, че ще пиша по-често? Не обещавам, но ще се постарая :)
До скоро.

ПП: Толкова отдавна не съм идвала, че сега забелязах, че освен единия брояч и други джаджи не работят и затова ги премахнах.

Еми не издържах

Ами толкова са ми слаби ангелите :D
Пак като се има предвид, че брат ми е вече там почти 20 дни... а аз едва вчера се регистирах...
Къде ли? Във фейсбуук.
Мдаа, няколко пъти ме дразни като си разглежда приятелите, снимките им и т.н... е как да не се изкуша?!?!
Даже снощи докато с Радо се готвехме да гледаме филм, реших да си призная направо, а той дори и не се учуди, даже печката му беше по-интересна от новичкия ми профил във фейсбука :(
Да му се не види на моето любопитство :((( но все пак повече от 2 седмици издържах ;) явно има надежда за мен :D

Ледени спомени

Дали така почва пролетната умора или е от нарастването на ЕГН-то, не знам, но сякаш дните си минават и се сливат в един в друг и само датата се сменя. Макар, че има моменти които се запомнят, като невероятния студ тези дни и липсата на клиенти на работа. С липсата на клиенти лесно се справям, нали не си взимат касовите бележки и все си намирам занимавка. Ето, миналия петък си измислих модел на оригами от 3 касови бележки:

Не знам ти на какво го оприличаваш, но на една колежка и заприлича на жираф(може би защото отначало "тялото" беше от по-късичка бележка), а на баща ми - на скорпион. За мен си е дакела Шаро ;)
После, след две мразовити първи смени, Радо реши да ме заведе да видя украсата на Кьошковете. По-точно тези на фонтана и при мечката. Забравих за студа и щрак... щрак...


Красота :)))
А в най-леденя ден се разходих с Радо и Пламен до тяхното село за да видя Чочко колко е надебелял.

Ето колко се радваше, когато го пуснаха да се разходи наоколо:

Толкова е напълнял, че като бяха и грухти!!! Не случайно като кутре му викахме Шошо или Шоши Чочи, добре че Коледа мина :D
Бррр.... от толкова студ вече ми се иска пролетта по-скоро да дойде ;)

Тихо се сииипе първия сняг

Урааа!!! Най- сетне заваля!!!
Детето в мен тържествува... жалко че трябва да тръгвам за работа, но все пак ;)
Ъм, такова, аз тръгвам, че пак ще ми се карат, че закъснявам... ;)

Ооооох, довечера май пак ще има бой със снежни топки!!!
Йохоооу!!

Забравено блаженство

След като преди няколко седмици ти се оплаках, нещо се промени...

Следващия понеделник каро изпращях Радо към болницата с него гледахме сеир в гаража... блондинка решава кръстословица... е не беше естествена блондинка, но поне кръстословицата бе от понеделничната ШЗ, но пак си беше сеир да и подсказваш със синоними, букви и т.н. докато не се сети за думата. След като изпратих Радо заедно с нея дорешихме. после тя от къде набара кауфландкото вестниче и превключихме канала на "Блондинка решава судоку", само от време на време и подсказвах след като и тя не схвана моя метод за решаване на подобни ребуси... явно моите ми мухи само на мен ми влияят... ползотворно. Реши си судокото и реши да ми докаже, че може и трудното судоку да реши. Е, тук вече не ми се решаваше толкова, пък и ми стана хладно и не и подсказвах толкова много. Като брат ми приключи с заниманието си в гаража решиха да излизат... каква изненада, той ме взе със себе си. Отидохме да играем дартс. Тази игра не съм я играла доста време, може би повече от десет години. Нищо чудно де, преди едва улучвах дартса :D но този път ги разбих всички... дори и брат ми беше на поне 150 точки от мен. Закани се повече да не ме взима със себе си :( но омекна след като ме би на хокей...

Тези дни си намислих днес да си опека от любимия ми кекс. Явно от доста време не съм го пекла след като помнех само че е с 6 яйца. Почнах да го бъркам и за всяка съставка надничах в рецептата... ужас... След всяко спиране на миксера забелязах и още разлики.! Вече не бърках в сместа до пълно потапяне на показалеца, ами с лъжичка. Също така не ми се налагаше да гоня брат ми от кухнята за да опазя сместа за печене просто защото той е на работа... Тук е много важно да отбележа, че съм се сдобила с малко повече самоконтрол, а именно че преди по-голяма част от забърканото не оцеляваше до печене. А сега... от колко ли време не съм си правила тоя кекс :( тъкмо си мисля, че вкуса е както трябва и ще се опече прекрасно лакомство... когато баща ми почна "дай да добавим това или онова"... Отстъпих само за орехите :) а след това пак всичко си беше както го помня: извадих бъркалките една по една и щателно ги облизах, като едно време когато се карахме с брат ми кой коя бъркалка да оближе. Не че имаше значение, но трябваше да има за какво да се сдърпаме :)
След като сместа беше във формичката във фурната пристъпих към най-сладкото: взимам съдинката от сместа, намествам се удобно, запретвам ръкави и... ммммм... истинско блаженство..
След това вече се мият всички оцапани съдинки,бъркалки и чаши и се чака крайния резултат :) по вкуса мисля, че ще стане перфектен.
Отивам да проверя, до скоро :)

ПП: Честит празник на всички, които чувстват, че имат празник днес :)

Понеделник вечер

Мразя ги...
Да това е края на работната ми седмица и началото на почивния ми вторник. Хех, винаги обирам странни погледи когато кажа "Понеделник, за теб начало на седмицата, а за мен края!" :Р
Супер гадно си е да си казваш "само да издържа до обяд и ще си отспя", да си се наливаш с всякакви събуждащи комбинации (като мляко от кафе машината с половин дозичка чисто нес... два пъти за смяна max), после да издържиш до 8 вечерта (по лични причини) и когато най-сетне усетиш, че времето си е изцяло твое и можеш да се отдадеш на заслужената почивка... всичко да ти е безинтересно... толкова да си уморен, че даже и да не можеш да заспиш преди 1-2 след полунощ.
На другия ден - изцяло почивен, в който можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да броиш минутките до работа... ами че то докато си наваксаш недоспиването, свършиш нещо у дома... половината ден минал и се чудиш, с кого да се видиш, къде, дали след работа другите ще имат свободно време и за теб... за финал на деня едно филмче и хоп - пак е сряда.
Каквото свършиш - свършиш, но до 4 без нещо, защото в 4 трябва да си на работното място и да се чудиш, кога мина почивката. Въобще почина ли си?
Май така се получи и предната седмица!
Остават ти няколко дни да планираш следващата почивка, през която да изчакаш другите да свършат работа за да се видите и да се чудиш що за нестандартен график е това.
И ето, пак мина полунощ. И пак съм като пребита и жадна за сън... дано поне сутринта, пак ме оставят сама да се събудя...