Поздравче

Обичкам те, миличко!!!

Шофьорлък

Напоследък свикнах да ми се карат, докато кормувам, почти постоянно, едва ли не на всеки метър. Не, не че правя повече грешки в сравнение с в началото, но както казва инструктура - вече сме подминали "юношеството в шофьорлъка" и вече трябва да ни се показват и дребните грешки, та до изпита да ги отстраним (или поне да ги намалим), а после, като (ако) станем правоспособни водачи на МПС от категория В, да сме добри шофьори (по възможност изключение от правилото "жена-шофьор"). Днес (преди малко слязох от Passat-а) първо гледах едната колежка кандидат-шофьор как кормува. Само тя се учуди когато инструктора я похвали, че ако днес беше практическия изпит тя вече щеше да го вземе. Толкова добре караше, и със скоростоте боравеше идеално... ах, кога ли и аз така... Може би днес затова и толкова малко ми се налагаше да отговарям на въпросите "Какво направи току-що?", "Защо се получи така?", "Какво трябваше да направиш?", "Гледаш ли?"... Днес почти не ги чувах :))))) Бях се надъхала да карам като нея. Само не мога да разбера, при включено радио, как чува мъркането на двигателя, защото аз докато усетя трепването на колата... е, сещаш се, пак ми се карат, че излишно се бавя :(
Да се похваля: Днес направих перфектното паркиране, колата беше на съвсем в средата на клетката, точно в клетката, в която исках да паркирам. Как да не се кефя...
Вече си свикнах със спирачката, но все още инструктора не ми се доверчва напълно за спирането. Така де, преди седмица нямаше да се блъсна в камиончето,щях да спра... на педя от него :Р Днес и пешеходката нямаше да блъсна! И да я "подпра" нямаше! Защо не ми се довери :( Ама как да е, ще го преживея, скоро няма да ми натиска спирачката!!! Важното е, че почти не ми се кара през цялото кормуване. Понякога му се чудя, как запазва спокойно изражение и как гласът му почти винаги е равен, сякаш си пропуснал мигач, а не че си влязал на трета в завой...
"Добре караш, от теб ще стане добър шофьор, само трябва да поработим върху някои малки грешки" - в тези негови думи ми е надеждата :)

Сън

Тези дни имам чувството,че съм попаднала в някакъв сън... или по-скоро кошмар, защото не ме оставя на мира. Даже се учудвам, че успявам да се видя с Радо, да си пуснем филм (макар, че заспивам до половин час и после не мога да спя). Явно нощни смени, правилник и кормуване не са добра комбинация. Просто съм горда от факта, че осигурих подаръци за двамата най-близки рожденници този месец. Поне това направих... е вярно, че подаръка на брат ми беше общ,... но каква радост...

Не казвай на брат ми, но освен огромната, мека възглавница, която вече половината квартал се чуди как да я свие, вече и лампата е заплюта да бъде "на по-сигурно" :D

(ръцете и гласът зад лампата са на Радо)

еее стига де, на брат ми е... не, няма да се обърна за малко докато си в стаята с лампата, казах не!!!
Без малко да пропусна, огромно благодаря на всички, които не ме поздравиха на Гергьовден (освен на Руси, който освен, че и ме събуди и не се и престори, че не знае кога си празнувам имения ден) :*
Онзи ден, Радо си хареса едно телефонче. Не че е нещо мощно, но е почти без екстри - точно каквото той си търсеше за втори телефон. Нямаше как да не му услужа за да си го купи. След като излязохме от магазина ми обеща скоро да ми върне парите (криза, к'во да пра'иш). Не се стърпях и го зарадвах още повече: "Какво предпочиташ, да ми върнеш парите... или това да ти е подаръка ми за рождения ти ден?" Вярно, друго му бях намислила, но за такава гледка... ах, какво не бих дала всеки ден да сияе така...
Е, сега и аз май ще си търся нов телефон. Почти сигурно е, че картата, с която взехме телефона, аз ще я ползвам, но не искам да си махам старата карта. Ще е огромна загуба да се откажа от номер, който е толкова як, а и почти всички познати го знаят от няколко години и се учудват като кажа,че имам и домашен. Да си призная за b-connect-а ми трябваха няколко месеца (повече от година) докато го науча без да се замислям, а новия го запомних за има няма 3 поглеждания. За мен и Радо е супер лесен, но за другите... е може и да не им се наложи да го имат, не съм решила още :)
Какъв е ли? Ами ще ти кажа как го обясних на Радо, че и на него да му стане лесен за запомняне: кода на Globul, номера на домашния ми (без повтарящите се цифри) и 450 за финал. Нищо чудно, че преди да го присвоят на картата вече го знаех на изуст ;)
мдааа, наистина все едно сънувам напоследък :)
Ох, я някой да ме прати да си решавам листовките... че пак се отнесох :(