"Ако Полито те познае, значи не е толкова зле"

От няколко дни бъзикам Радо, че ще го подстрига с клипера на брат ми. Бъзиках го, че ще стане по-добре и от подстижка при Баба Славка (от кв. Тракия, доказано качество). Но каква стана тя... той се съгласи. Било по-добре сега когато се носели шапки, отколкото като се стопли. ОК. В минутката на опаковането му за "процедурата" брат ми разбра какво ще се случва и спомена нещо за "отмъщемието на фризьора". Как да е, хванах клипера и... а сега де, откъде да почна?!? Поставих ограничителя ма максимум, направих няколко движения на радовия тил, бая вълна се беше събрала, за отпред май няма да стане така :( Хванах гребена, махнах предпазителя и "каквото сабя покаже". Учудващо за мен сякаш го докарах и на дължина и на изравнено, т.е. не стана на стъпала :) продължих и отзад така. Подадох му огледалото за да се види дали ще му хареса дължината. "Я ми вземи още малко, ама с приставката." ГРЕШКА. Докато спомене нещо за бретона си вече го нямаше, а и стана супер късо. Дооформих го и пак му подадох охледалото... "Къде ми е бретонааааа ;(!!!" Не е моя вината, той ме накара, ще го преживее някак си! Отидох за метла и брат ми ме попита как е: "Оказа се, че за двайсет и кусур години за първи път е без бретон." Сеирджия, веднага отиде да види "творението" ми. Че и налива масло в огъня "Ами кака само тая прическа знае :D", "Кака не ти ли подари шапка наскоро?" и пак спомена за отмъщението на фризьора. Този път ми прозвуча доста страшно, все пак "експеримента" ми си прави експерименти с боя и коса (моята), за сега доста успешни. "Не е толкова зле. Ако Полито те познае, значи не е толкова зле." Май този опит за омилостивяване не подейства, затова не посмях да го бъзикна да се прибира по крайните улички(семейна шега). Мисля скоро да не го моля да ме боядиса, изведнъж взе да ми харесва естествения цвят на косата ми :)
ПП: Съжалявам, не ми разреши да добавя снимка :(

Проблем с новия скайп

Случката:
Периодично проверявам дали не е излязло обновление за някои от програмите, които ползвам и преди малко проверих скайпа. Инсталирах го. Пусна се и... О БОЖКЕ... каква е тая ШАРЕНИЯ??? Опа... защо на брат ми скайпа не се зарежда??? Пробвах ръчно да го стартирам... още веднъж... о нееее ;( На третия път ("умно" и "бързо загряващо" същество) изплуваха спомени, как в паузите докато чатя с някой отивам да чопна нещо от кухнята и като се върна брат ми си чати през своя акаунт, като за целта е изключил моя. Преди време една колежка ме светна да направя фиктивен акаунт на компютъра, за да може да работят двата скайп едновременно. За неопределено време го научих как да си стартира акаунта, без да ме отписва. УРАААА...
Но ето и проблема: версия 4.0.0.206 не позволява това!
Ако случайно ползваш програма, която да позволява едновременно ползване на няколко акаунта или знаеш някакъв друг начин, ще съм ти много благодарна да споделиш.
МОЛЯ ТЕ!!!
Peшението

Празничната украса на Шумен

Телефона ми изпищя на умряло и го включих да се зарежда. Да, пак през USB кабела. Поразрових се в него и си свалих снимките, които направих в една от свободните ми вечери миналия месец.

С приятеля ми се чудехме какво да правим нея вечер. Не беше студена, а и не ни се гледаше филм и какво, какво... хайде на разходка. Отправихме се към гарата, а от там по булевард "Мадара" към кръговото да се порадваме първо на "ангелските крила"(така ми изглеждат, виж по-надолу). После тръгнахме по  пешеходната алея и стигнахме до театъра. Срещу него беше се "паркирала" шейната на Дядо Коледа с еленчетата и... "Хайде да ги снимаме!".

До тях беше и Коледната елха на града:

Отзад се виждаше и елхата пред Общината. Гербът на града светеше доста ефектно, но не стана хубава снимка:

Решихме да се прибираме, но и да снимаме цялата украса по централните улици. Нямаше как да не обединя всичко до сега в едно:

Ето как бяха украсени дърветата между площад "Кристал" и хотел Мадара:

Това е гледката след Кристал, в посока кръговото (за съжаление и ефекта на светещата мрежа от лампички не се е запечатал):

Ето как изглеждаше и самото кръгово:

То беше и обединяващата точка на украсата по централните улици. Лъчът към пазара:

Осветлителните стълбове по улицата за квартал Тракия (само до жп надлеза) и по булевард "Славянски"(към хотел Мадара) бяха окичени с такива звездички:

Това са "ангелските крила", за които споменах по-нагоре и моя "ангел" под тях:

За финал украсата по последния изход на кръговото в посока "Сити Център":

ПП: Извинявам се за ниското качество на снимките, но все пак са правени с телефон.

Ще... може би... дано... или няколко сънени мисли

Постоянно ми хрумват разни идеи, но все в момент когато или нямам време да ги осъществя или ги оставям да поотлежат ида натрупат заряд... или изниква някой или нещо и пак се отлагат за най-близко бъдеще (често и не толкова близко). Пример ли... ами преди два-три часа си мечтаех как ще гушна възглавницата и... ето че написах това ;)  :

Интересното (а може би не) е, че понякога, като ми бръмне някоя идея така "отлежава", че дори и не я забелязвам доста време и като се сетя за нея вече не ми е интересна или ме мързи (най-големия ми талант) да я осъществя. Напоследък с привикването ми към работното ми време (22:30-6:30) много неща отлагам... за утре. Дори и не знам как да противодействам на този (д)ефект! Ето... няколко идеи за публикации в блога чакат да се екранизират, ама или трябва да отивам на работа, или да поспя след работа, или пък имам излизане, "или пък друго нещо" (както се пееше в една песничка)... и така се върти един 48 часов кръг, в който не смогвам да се справя със себе си. Проблемът явно е в това, че едно от най силните ми качества е пасивността ми (или способността ми "да се нося по течението"). Мдаа... трябва да се действа, но личния ми опит е оскъден в тази област. Иска ми се да помоля за помощ, но не знам от кого. А може би в случая най-правилното решение е "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог". Мдаа... крайно време е да се действа... почвам от... ха ха, не от утре(прекалено разтегливо е това понятие). Започвам след малко, видя се че сънливата мушица е заспала някъде по трасето от работа до вкъщи и не ми се спи... ето ставам, хапвам... и "каквото сабя покаже" :)

ПП: Приемам съвети за справяне с проблема

Начало

Здравей.

Чудех се как да започна и какво да включа. Не искам да подражавам, но не обещавам свръх оригиналност. Хората с опит са го казали много точно: "Всяко измислено ново е добре забравено старо!" 

За съдържанието на блога... ами още не съм решила, но ще е разнородно :) както си личи и от заглавието на блога, каквото ми бръмне мушицата в главицата.

Какво още да добавя към основите ли? Ами освен да обявя "първата копка" за завършена и да се надявам, че пак ще дойдеш. (Нали ще дойдеш? Моля те!) 

Ами за сега толкова... а да:

TO BE CONTINUED