Постоянно ми хрумват разни идеи, но все в момент когато или нямам време да ги осъществя или ги оставям да поотлежат ида натрупат заряд... или изниква някой или нещо и пак се отлагат за най-близко бъдеще (често и не толкова близко). Пример ли... ами преди два-три часа си мечтаех как ще гушна възглавницата и... ето че написах това ;) :
Интересното (а може би не) е, че понякога, като ми бръмне някоя идея така "отлежава", че дори и не я забелязвам доста време и като се сетя за нея вече не ми е интересна или ме мързи (най-големия ми талант) да я осъществя. Напоследък с привикването ми към работното ми време (22:30-6:30) много неща отлагам... за утре. Дори и не знам как да противодействам на този (д)ефект! Ето... няколко идеи за публикации в блога чакат да се екранизират, ама или трябва да отивам на работа, или да поспя след работа, или пък имам излизане, "или пък друго нещо" (както се пееше в една песничка)... и така се върти един 48 часов кръг, в който не смогвам да се справя със себе си. Проблемът явно е в това, че едно от най силните ми качества е пасивността ми (или способността ми "да се нося по течението"). Мдаа... трябва да се действа, но личния ми опит е оскъден в тази област. Иска ми се да помоля за помощ, но не знам от кого. А може би в случая най-правилното решение е "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог". Мдаа... крайно време е да се действа... почвам от... ха ха, не от утре(прекалено разтегливо е това понятие). Започвам след малко, видя се че сънливата мушица е заспала някъде по трасето от работа до вкъщи и не ми се спи... ето ставам, хапвам... и "каквото сабя покаже" :)
ПП: Приемам съвети за справяне с проблема
Публикации
